Тютюнопушенето е сред водещите рискови фактори, свързани с начина на живот, причиняващ влошаване на общото здравно състояние, увеличаване на отсъствията от работа и повишаване на разходи за здравеопазване. 

Още по темата:

Какви проучвания за оценка за намаляване на риска от развитие на заболявания провежда ФМИ

Пушачите са по-склонни от непушачите да развият сърдечни заболявания, инсулт, хронична обструктивна белодробна болест и рак на белите дробове, нареждащи България на едно от първите места в Европа по заболеваемост и смъртност от тези заболявания.

• Пушенето увеличава риска от коронарна болест на сърцето (2 до 4 пъти), от за мозъчен удар (2 до 4 пъти), от развиване на рак на белия дроб (25 пъти);
• Годишните пропуснати ползи за икономиката (през 2019 г.), свързани с тютюнопушене възлизат на 4,4 млрд. лв. или 3,7% от БВП;
• През последните няколко години навлизат нови негоряеми изделия с тютюн или без тютюн, сред които са бездимните нагреваеми тютюневи изделия и електронните цигари с никотинови течности, доставящи никотин по подобие на цигарите. Те също носят риск, но според редица научни проучвания и становища на държавни здравни институции, разликата е, че тъй като не горят, експозицията на вредни вещества е по-ниска от тази при традиционното тютюнопушене, поради което са показани като алтернативи с намален здравен риск в сравнение с традиционните тютюневи изделия.  

В това изследване оценяваме ефектите от потенциална промяна в потребителските навици, която се изразява в замяна на традиционните тютюневи изделия (ТТИ) с нови негоряеми никотинови алтренативи (ННА) в България, в случай на липса на пълен отказ от употреба на тютюн и никотин, като цяло.

За целта на изследването е разработен математически модел, който дава възможност за изчисляване на ефектите, комбиниращи различни степени на намалена вреда и на преминаване от ТТИ  към ННА. За целите на представянето, са демонстрирани три сценария на ефектите върху набор от здравни индикатори при промяна на потребителските навици при 1%, при 15% и при 50% от активните пушачи в страната при избор от 83% , като средна степента на намален риск на базата на налични данни от научни проучвания за намалената експозиция на вредни вещества.

• Потенциалните ефекти от промяната на потребителските навици (преминаване към по-малко вредни алтернативи) могат да възлизат до 1,8 млрд. лв. намаление на отрицателните ефекти или спад във финансовото измерение на вредата от 41%;
• При преминаване на 15% от пушачите към по-малко вредни алтернативи, ефектът върху средногодишния брой заболявания в четирите основни болестни групи, свързани с тютюнопушене, се намалява с близо 56 000 здравно осигурени лица или 12%;
• При преминаване на 50% от пушачите към по-малко вредни алтернативи, ефектът върху публичните финанси е спад на разходите със средно близо 51 млн. лв. на годишна база.

Целият доклад може да видите тук.

За контакт с авторите:

• Аркади Шарков, 0887699712
• Стоян Панчев, 0898466808