Историята на хранителните разстройства у повечето подрастващи, започва през тийнейджърските години. Когато говорим за този период от живота на децата, следва да сме наясно, че тийнейджърството е периодът на сложната преходна възраст, свързана с различни по същност противоречиви преживявания. Тийнейджърите преживяват биологични, емоционални и когнитивни промени. Настъпва коренна промяна в тяхното съзнание, мислене и поведение, вследствие трансформацията, която настъпва от детска в ранна зряла възраст. В този възрастов период вниманието на младите хора се насочва към осмисляне на моралните ценности, формират се у тях първите устойчиви нагласи и се изграждат определени стереотипи на поведение.

Някои младежи понасят сравнително по-леко тези периоди в развитието си, а други преминават през трудния път на характерните за възрастта кризи. Естествено и нормално за тийнейджърите е да изпитват вълнения и притеснения за външния си вид. Преходът към емоционална зрялост, съчетан с вече натрупан опит, тласкат младия човек към стремеж да изглежда актуален и модерен в обкръжаващата го среда.

Сред най-разпространените кризи в тийнейджърска възраст се нареждат тези, свързани с външния вид, половата идентичност, отношенията с родители и други членове на семейството, социалната среда, противоположния пол, авторитетите и училището. Темата за външния вид е специфично деликатна, тъй като една обидна квалификация в тази посока, много силно разстройва тийнейджърите и за голяма част от тях, от тук възниква проблемът с хранителното им разстройство.

Хранителните разстройства при подрастващите са силно стресиращи и са способни да навредят на цялостното им благосъстояние. Социалните ефекти от тях включват - ниско самочувствие и изолация. В съчетание с възникналите здравословни проблеми, неовладени своевременно, могат да доведат до животозастрашаващи рискове.

Типично за тийнейджърите, в този етап от възрастовото им развитие, е да преследват активна промяна във визията, в стиловете музика, в компанията и дори, и в храненето. Някои тийнейджъри експериментират с различен стил на хранене, например - вегетарианство или веганство. Подлагат се на диети за редуциране на теглото, а често и пропускат хранения. Всичко това е нормално, ако преминава бързо като тенденция в младежкия им път.

Родителите следва да бъдат много наблюдателни по отношение на хранителното поведение на децата си. Експериментите в храненето могат да преминат от неподходяща диета - в хранително разстройство.

Хранителните разстройства не винаги са очевидни по външни признаци и показатели. Подрастващите са много старателни в прикриването им. От опита ми на психолог, занимаващ се с хранителни разстройства, съм се сблъсквал с достойни за Оскар сценарии, породени в умовете на страдащите в стремежа си да ги скрият от близки и приятели.

В следващите редове, ще обърна внимание на някои ранни признаци на хранителни разстройства и също къде грешат родителите в отношението към децата си.

Как да разпознаете ранните признаци на хранителни разстройства

Ранните симптоми могат да бъдат разпознати у детето, когато то рязко е сменило начина си на живот. Например, ако е било с повишено тегло, рязко е променило отношението си към храната, като същата се е превърнала във фикс идея. В началото, за родителите изглежда нормално децата им да искат да отслабват, за да изглеждат добре. Дори биват насърчавани от тях, докато се стигне до момента, в който самите родители забелязват нетипични навици, странни ритуали, коментари, нови интереси към определена група храни и заклеймяване на всичко вредно.

Подходящо е да наблюдавате детето за подобен маниер към храненето и храната. Ако забележете, че начина му на хранене влияе на настроението и енергичността му, то вероятно се касае за начален етап на хранително разстройство.

Друг ориентир е, редуването на преяждане с липса на апетит, съпроводени от прекомерно отдаване на хранителни режими (диети), изчисляване на калории, прочистващи ритуали след хранене (повръщане), изтощителни тренировки и движение.

Наясно сме, че суетата е съпътстваща тийнейджърската възраст, но е добре, ако забележите у детето задълбочено оглеждане в огледалото и фокусиране върху несъвършенствата на тялото, да проведете разговор по темата.

Отказът да се храни пред останалите членове на семейството, също е тревожен показател. Отбягването на социални събирания, в които се консумира храна, е следващият разпознаваем симптом на хранително разстройство.

Промяната в облеклото – носене на широки дрехи, покриващи тялото и непозволяващи да се виждат неговите форми - това е чест издайнически признак на проблем с храненето и образа на тялото.

Какви грешки допускат родителите на деца, страдащи от хранителни разстройства

Ще започна с това, че няма идеални родители, както и подготвени за срещата с хранителното разстройство на детето им. То се случва и е нормално, шокът и стресът да са завладяващи.

Бих желал да ви запозная с някои от най-честите грешки в поведението на родителите към деца, страдащи от хранителни разстройства.

Нека сте наясно, че страдащото от хранително разстройство дете е доста сензитивно и досетливо. Ето защо, не е подходящо да го следите под лупа, какво е яло, колко е яло, какво е правило след като се е нахранило. Всичко това, подтиква децата към лъжи. Да, децата ви лъжат и е редно да знаете това.

Една от грубите родителски грешки е да вменяват вина у детето, че се е довело до това състояние и че така не може да продължава. Насърчавания да прояви воля, да се вземе в ръце, защото е много зле, са недействащи стратегии за справяне с хранително разстройство. Детето не бива да чува и вижда безсилието на родителите, питайки го – „ти за мен мислиш ли? Помисли и за мен!“ Това, само задълбочава състоянието на децата, като увеличава чувството им на вина и безсилие.

На следващо място, е редно да се посочи, че не е правилно родителите да обсъждат с други хора проблема на детето в негово присъствие, както и в този момент да го обграждат с ненужни предложения и подкупи, за да започне или да спре да се храни. Не забравяйте, че личното пространство на детето е неприкосновено и следва да го уважавате и зачитате.

Никога не омаловажавайте проблемите и преживяванията на детето. Ако то се довери и желае да сподели, не пропускайте да го изслушате, подкрепите или да му покажете, че го обичате. Не бъдете критични и нападателни, не се опитвайте да го сравнявате с братя, сестри, приятели или с детето на съседите.

За някои деца, дори споменаването на темата под формата на шега от страна на родителите, оставя следа в психиката им. Външният вид на детето и начинът му на хранене, са темите, с които никога не трябва да го засягате. За ваша осведоменост, ще отбележа, че липсата на самочувствие и самоувереност, усилват усещането за непривлекателност у детето, което е причина за появата на хранително разстройство.

Няма нищо по-опасно и травмиращо от това в семейна среда дете да се чувства отхвърлено, унижено, подиграно или виновно. Всеки носи своята индивидуалност. Тялото и външния му вид трябва да се уважат.

Не забравяйте, че вие също сте били дете и ако се замислите ще откриете, че имате ако не травма, то поне негативен опит или случка от детството, които са оставили своя отпечатък. Не забравяйте, че тийнейджърите изпитват естествена нужда от бунт, чрез който се дистанцират от родителското влияние, за да преоткрият себе си.

И стигаме до най-кошмарния страх на родителите – какво да правя, детето ми има хранително разстройство.

Какво да правите ако детето е развило хранително разстройство

Всеки родител, в голяма степен познава детето си, а по-наблюдателните от тях, първи откриват, че се случва нещо нетипично. Ако имате и най-малки подозрения, че детето ви има хранително разстройство и/или състоянието му се влошава, е необходимо да действате изключително внимателно с него.

Най-напред, е важно да го обградите с обич, загриженост и подкрепа. Нека то усеща, че не е само, че родителите му са с него и са зад него. Това е сигурен начин да му покажете, че ще се справите заедно.

В тези ситуации, е допустимо да изкажете притесненията си пред детето, но с много фин тон и без капка обвинения. Не очаквайте да получите разбиране или бърза промяна в поведението му, както ви се иска. Може да се опитате много деликатно да разберете дали има конкретна причина, поради която са налице тези му преживявания. Децата усещат дали родителите имат готовност да им помогнат. Ето защо, положете старания да затвърдите връзката на доверие между родител и дете.

Подходящо е, чрез разговори да постигнете съгласие и заедно да потърсите помощ от психолог, психотерапевт или психиатър. Важно е да му представите така нещата, че то не отива при тези специалисти, защото проявява лудост, а за да получи насоки и професионална подкрепа, с които да премине по-безболезнено през състоянието, в което се намира.

Лечението на хранително разстройство е индивидуален процес, необвързан със срок. Обикновено изисква мултидисциплинарен подход от екип, включващ: лекари (ендокринолог, гастроентеролог, педиатър и др.), психиатър, диетолог, психолог, спортен треньор. При някой пациенти е необходимо да се приложи индивидуална медикаментозна терапия, назначена от психиатър. При по-тежки състояния се налага засегнатите да бъдат хоспитализирани, за да им се окаже лечение в болнична среда.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash