На 4-ти февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. Ден, който обединява хора, общности и цели държави, за да повиши осведомеността на хората и да се привлече вниманието към проблемите, свързани със злокачествените заболявания и тяхното лечение.

Какво съветват специалистите от ВМА

• здравословен режим на живот;
• спиране на тютюнопушенето;
• „раздяла” с наднорменото тегло – храната трябва да бъде разнообразна, с консумация на много плодове, зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни, с ограничаване на червеното месо;
• спиране или значително ограничаване консумацията на алкохол и напитки с високо съдържание на захар;
• ежедневната физическа активност намалява стреса и повишава жизнеността;
• правете редовно профилактични прегледи и скрининг изследвания, особено при наличие на болни от рак във Вашия род.

Пациентите трябва да бъдат отговорни към своето здраве и да провеждат навреме консултация със специалист!

Кои са едни от най-честите онкологични заболявания в нашето съвремие

Проф. Никола Владов, ръководител на Клиника по чернодробна-панкреатична хирургия и трансплантология: Едно от най-честите онкологични заболявания в коремната кухина, което е и най-тежкото и най-сложното за лечение, е рак на панкреаса. Трябва да отбележим, че медицината е получила сериозно развитие в последните години, а хирургията е станала много агресивна и такива тумори, които в миналото са се смятали за иноперабилни, сега се оперират.

Полк. доц. Пламен Иванов, началник на Клиника по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопротология: През последните години се забелязва нарастване на честотата на карцинома на дебелото черво и намаляване на възрастта, в която се изявява. Вече имаме пациенти на по 20 и няколко години, 30-годишни. 40-50-годишните са масов случай. До преди 10-15 години тенденцията не беше такава.

Доц. Ивелин Такоров, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия: Ако говорим за чернодробно засягане от онкологични заболявания, разбира се, най-чести са чернодробните метастази от различни интра-абдоминални тумори. Сред първичните заболявания на черния дроб, обаче, доминира чернодробният рак, известен като хепатоцелуларен карцином. Хирургичното лечение е водещо, стига пациентите да покриват критериите за резектабилност. През последните години основна роля имат лапароскопските чернодробни резекции, тъй като не засягат колатералното кръвообращение на черния дроб, особено важно при циротична трансформация. При пациенти с тежка чернодробна декомпенсация при спазване на строги критерии за стадия на тумора лечебна методика на избор е и чернодробната трансплантация.

Доц. Милена Енчева, ръководител на Клиника по пневмология и фтизиатрия: Проблемът при белодробния карцином е, че като цяло късно дава симптоми. Той се развива вътре в белодробния паренхим, където няма рецептори за болка. Докато не стане достатъчно голям, не може да даде някакви симптоми от притискане т.е. да води до кашлица, до задух, които са най-честите симптоми. Така че, той остава доста дълго време асимптомен.

Проф. Жасмина Михайлова, ръководител на Клиниката по медицинска онкология: Преживяваме големи успехи в лечението на белодробния карцином с приложението на таргетната терапия и имунотерапията. Благодарение на реимбурсационната политика на страната, в България почти всички медикаменти за белодробен карцином се реимбурсират и се прилагат. Преди няколко месеца, президента на ESMO проф. Соландж Питърс, накрая на един двучасов семинар, се обърна към всички онлайн присъстващи, членове на ESMO с думите: „Колеги, съветвайте болните си да се ваксинират. По-добре е всички наши пациенти да имат някаква защита, отколкото никаква“. Така че, по отношение на ваксината е това – болните с белодробен карцином, както всички болни със солидни злокачествени тумори, трябва да бъдат съветвани да се ваксинират.

Проф. Стефан Ковачев, ръководител на Клиниката по обща и онкогинекология: Ракът на ендометриума е най-честото злокачествено заболяване при нежния пол. Засяга предимно жените в менопаузата и първите симптоми, ако въобще можем да говорим за такива, са кървене в областта на гинеталиите в периода на менопаузата. Когато една жена в менопаузата получи кървене, тя трябва веднага да се консултира в акушер-гинеколог. Обичайната процедура е пациентката да бъде приета в болница и да бъде извършено т.нар. пробно сепарирано абразио или хистероскопия – по-съвременният метод.

Проф. Венцислав Цветков, ръководител на Клиника „Ушни, носни и гърлени болести”: Най-честото онкологично заболяване в областта на УНГ-болестите е карциномът на ларинкса. Характеризира се с поява на дрезгав глас до пълно спадане на гласа, а при авансирали случаи се наблюдава поява на задух. Заболяването е по-често срещано при хора с вредни навици – тютюнопушене, прием на алкохол. Карциномът на ларинкса има относително бавно развитие и бавно метастазира. Това позволява успешно лечение със задоволително запазване на гласовата функция при навременно диагностициране.

Проф. Илия Салтиров, ръководител на Клиника по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия: Карциномът на простатната жлеза и на пикочният мехур са най-честите онкологични заболявания в урологията. Карциномът на простатата е второто по честота онкологично заболяване при мъжа след карцинома на белия дроб и петата най-честа причина за смърт в световен мащаб. Карциномът на простатата, в началните си стадии, протича безсимптомно или се проявява със симптоми от страна на долните пикочни пътища – често уриниране, изтъняване и/или прекъсване на струята, чувство за недоизпразване на пикочния мехур след уриниране, никтурия, които, обаче, се срещат и при други чести заболявания на долния уринарен тракт - доброкачествената простатна хиперплазия, стриктура на уретрата и други.

Проф. Светослав Николов, ръководител на Клиниката по обща урология: Туморите на пикочния мехур, както и останалите онкологични заболявания на пикочо-половата система, и в България показват постоянна тенденция за увеличаване. Основният и най-чест симптом, понякога и единствен, е хематурията – наличие на кръв в урината. Характерна особеност на хематурията при тумори на пикочния мехур е липсата на болка и други симптоми. Наличието на безформени съсиреци, често уриниране, парене, болка и гной в урината се наблюдават късно и са признак на напреднал стадии на заболяването.

Проф. Георги Байчев – онкогръден хирург: Карциномът на млечната жлеза при жените може да протича безсимптомно в продължение на месеци и да бъде открит случайно на скринингов мамографски преглед. Най-честите клинични симптоми, които насочват пациентката за преглед, са опипваща се туморна формация и понякога и уголемени подмишични лимфни възли, а по-рядко кръвенист секрет от зърното или промени на кожата на гърдата.

Проф. Юлиан Райнов, ръководител на Клиниката по хематология: Най-честите злокачествени заболявания в областта на хематологията са лимфомите. И двата основни вида – болестта на Ходжкин и голямата група неходжкинови лимфоми, могат да бъдат успешно диагностицирани, лекувани и излекувани. Освен стандартната химиотерапия се използват моноклонални антитела, нови молекули, които блокират растежа и унищожават туморните клетки. Съвременната терапия е напълно достъпна и се използва широко за лечение на пациентите у нас.

Доц. Весел Кантарджиев, ръководител на Клиниката по дерматология: Базалноклетъчният карцином е най-често срещаният малигнен тумор при хората от бялата раса и най-честият злокачествен тумор като цяло в човешката популация. Въпреки че той няма силно изразен потенциал за далечно метастазиране, деструктивното му локално разпространение и нарастващата му честота през последните няколко години го правят важен проблем за здравеопазването на всяка развита страна. Малка, незарастваща раничка в областта на лицето в 60% от случите е симптом за базалноклетъчен карцином. Той може да има различни разновидности – може да изглежда като зачервено петно или възелче.

Проф. Неделчо Цачев, ръководител на Катедра „Ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и рехабилитация”: Най-честото онкологично заболяване в областта на костите и меките тъкани е саркомът. А болката е водещият симптом пациентът да потърси лекарска помощ. Никога не можем да говорим за 100-процентова превенция, но воденето на балансиран и здравословен начин на живот би дало много в тази насока. В голяма част от случаите става въпрос за генетична предизпозиция.