Искам специално да благодаря на д-р Диана Аргирова, началник на Отделението по Неонатология в „УМБАЛ-Пловдив“, която преди 10 години направи всичко възможно моите мънички принцеси - Ивана и Евгения, да усещат ежедневно майчина и бащина ласка. Ние (както и децата ми, сигурна съм), ще й бъдем благодарни вечно. Тя е изключителен професионалист, компетентен неонатолог, който до съвършенство познава новостите в медицината. Затова всеки родител може да й се довери напълно и да разчита на отлични резултати.

Двете близначки са родени екстремно недоносени - по 900 грама

Това заяви в писмо до болницата Пана Стоянова от Пазарджик. Тя и двете й близначки, родени екстремно недоносени – по 900 грама. Идват на бял свят след няколко неуспешни опита асистирана репродукция, които семейството с един син преживява.

От раждането си досега никага не пропускат нито един повод, за да изразят своята признателност към д-р Аргирова и нейния екип в бившата Окръжна болница. Посещават болницата в Световния ден на недоносените – 17 ноември, на Св. Стилиян – 26 ноември, когато е празникът на отделението, за техния рожден ден, в Деня на кенгуру грижата. Преди 9 години сем. Стоянови подарява на Отделението кувьоз, за да могат и други нуждаещи се бебета да получат шанса да пораснат и да водят нормален живот.

Пана Стоянова е признателна и на началника на АГ отделението тогава д-р Жорж Пелев и неговия екип, не само помогнали по време на раждането, но и изиграли ключова роля, за да бъдат живи близначките.

Ето нейната история накратко:

Родих дъщеричките си със спешно животоспасяващо секцио в 26 г.с. Поради усложнение два дни бях в кома в интензивното и веднага след като ме свалиха в АГ-то, д-р Аргирова дойде и ми показа снимки на бебките на телефона си. След това ми каза да отида да ги видя, веднага щом мога да ставам. Съпругът ми беше влизал при децата вече няколко пъти с нея.

Чувствах се зле и мислех, че нямам сили за това, но Тя дойде отново на следващия ден и каза да спра да плача и да лежа, а веднага да отивам при децата!

Няма как да опиша емоцията си, те бяха толкова мънички...

Бяхе се родили по 900 грама, а когато ги видях, вече бяха свалили на 850, но Тя ми каза, че мога да ги погаля и че мога да влизам в отделението и да го правя всеки ден.

Когато разбра, че съм решила да не спирам кърмата си, попита дали искам да захранят децата с нея и имам ли възможност да нося ежедневно. Казах „да“ и от този момент ходих всеки ден в 11 ч. на обед и в 22 ч. вечерта. Тя беше наредила на персонала в интензивна неонатология да ме пускат всеки път. Въпреки че някои от лекарите и медицинските сестри се опитваха да ме убедят да не идвам, защото ако децата се хранят с изкуствено мляко, ще наддадат много по-бързо на тегло, аз послушах нея и спечелих.

Децата ми изкараха 91 дни в Неонатологията,

минаха през много трудности и изпитания, ние родителите им също. С ръка на сърцето обаче мога да кажа, че д-р Аргирова по всякакъв начин ни помагаше -да прекарваме повече време с момиченцата и децата ни да усещат, че сме при тях, защото това е много, много важно за недоносените бебенца.

Тя беше с нас и когато Ивана и Евгения трябваше да преминат криотерапия на очите, за да се съхрани зрението им. Придружи ни до друга болница, в която се проведе терапевтичната процедура. Тъй като тогава болницата нямаше мобилен кувьоз, те бяха включени на кислород, а д-р Аргирова бдеше над тях. Стоя с мен и съпруга ми през цялото време и се върна заедно с нас в „УМБАЛ-Пловдив“.

С това, което описах много трудно ще разберете емоцията и вълшебството от това да милваш и говориш на децата си при такива обстоятелства...

Те ни чуваха, усещаха и знаеха, че сме до тях.

Благодарим Ви, Доктор Аргирова!

И на финала да споделя, че тогава се разделих с една моя заблуда - че в частните болници обслужването и условията са по-добри. Моите деца ме прегръщат сега, защото ги спасиха в "УМБАЛ-Пловдив".