Пловдивските зимни ендокринни дни ще се проведат на 19 февруари 2022 г. за трета поредна година и за втори път форумът ще е он-лайн заради пандемията от COVID-19.

Организатор на научното събитие, което е под егидата на Медицинския университет в  Пловдив, е Катедрата по Ендокринология.

Разговаряме с ръководителя на катедрата и началник на Клиниката по еднокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив проф. Мария Орбецова, по чиято идея се реализира форумът.

Уебинарът е с отворен достъп и може да се проследи свободно от всички заинтересовани в реално време на 19 февруари на следния линк: https://zoom.us/meeting/register

Meeting ID: 939 2455 3687

-      Проф. Орбецова, как беше избрана темата на 3-ото издание на Пловдивските зимни ендокринни дни - „Ендокринни репродуктивни нарушения“?

-      Темата беше набелязана през миналата година при приключване на предишния форум. Когато дискутирахме представените теми съвместно с колегите, засегнахме и репродуктивните проблеми. Това е една много, много интересна тема, която засяга и младежката, и вече зрялата възраст. Тогава решихме, че нашата следваща тема ще бъде свързана с репродуктивното здраве и нарушенията по ендокринни причини.

-      Какви са най-честите ендокринни причини, с които практиката среща най-често ендокринолозите?

-      Можем да ги разграничим по отношение на двата пола – женски и мъжки. При девойките и младите жени най-честият проблем, който води до най-много неблагополучия в областта на репродукцията, е синдромът на поликистозните яйчници. Затова и една от нашите теми е посветена на него. Той е изключително интересен от научна гледна точка като комбинация от ендокринни и метаболитни нарушения. Това е комплексна патология и занимава научната мисъл близо 85 години. Все повече нови и нови факти се установяват в патогенезата и протичането на синдрома и възможностите за неговото лечение. Тъй като репродуктивните нарушения при носителките на синдрома обичайно се решават съвместно от ендокринолози и от гинеколози, лектор по темата ще е проф. Благовест Пехливанов, водещ специалист в акушерството и гинекологията с ендокринна насоченост.

Другата тема, залегнала в програмата неслучайно, е темата за хиперпролактинемията и най-честите хормонално активни тумори на хипофизата – пролактиномите. С нея се ангажирах аз.

Пролактинът е много интересен хормон с многобройни функции в човешкия организъм, една основна от които е репродуктивната. Вече е установено, че не само неговите повишени нива, но и по-ниските вече оказват влияние върху репродуктивните процеси.

Темата, с която започваме, е мелатонин и репродукция. За нейното представяне сме поканили чуждестранен гост-лектор - проф. д-р Маурицио Нордио (М. Nordio), Рим, Италия. Той е част от екипа на покойния проф. Андреа Исидори от университета "La Sapienza" – едни от първите в света изследователи на мелатонина.

Мелатонинът, продукт на пинеалната жлеза, е също с много функции, той осъществява връзката с надхипоталамичните структури, хипоталамуса и хипофизната жлеза. Участва в много процеси, особено в репродуктивните. В последните научни изследвания се откриват все повече негови регулаторни функции.

-      Какви са ендокринните нарушения, от които страдат мъжете и които ще обсъждате на 19-и?

-      Дадохме акцент и на репродуктивните нарушения при мъжете, защото мъжкият фактор в безплодието заема вече 5-10 процента. При много от заболяванията, които водят до стерилитет, трябва да преценим откъде идва това нарушение.

Темата, която сме включили в тазгодишното издание на Зимните ендокринни дни, е азооспермия, защото спермограмата е този показател, който дава много информация накъде трябва да се насочи диагностичният процес. Има много причини за нарушение на функцията на мъжките гонади, една от тях е хипрепролактинемията, има и генетични заболявания, които водят до редки ендокринни синдроми, протичащи със стерилитет.

Няма ендокринно заболяване с повишена или намалена секреция на съответните хормони, което да не повлияе по някакъв начин, директно или индиректно,

репродуктивните процеси на организма. Репродуктивната функция е най-ранима и първа се уврежда. Погледнато философски, майката природа е много мъдра и на един индивид в неблагоприятно здравословно състояние ограничава възможността да се възпроизвежда.

-      Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват ендокринолозите по време на пандемията от коронавирус?

-      Нормалното обслужване на всички хронично болни е изключително затруднено. Ако ги приемем в болница, те са изложени на риск. Затова са ограничени и плановите приеми и сме фокусирани върху спешните и неотложните състояния. Това важи и за пациентите с ендокринологични заболявания.

Другият аспект е как пандемията се отразява върху ендокринните функции и кои са последствията от ковид инфекцията. Най-разпространеното социално значимо заболяване е захарният диабет. Вече е известно, че макар диабетиците да не се заразяват по-често, при тях инфекцията протича по-тежко, с много повече усложнения, включително и фатални. Самият вирус може да отключи захарен диабет по типа на деструкция на бета-клетките. Затова честотата на новооткрит диабет, както и при друга вирусна етиология при предразположени лица, в настоящата пандемия е по-висока. От друга страна се влошава и контролът на диабета. Много предиабетни състояния могат да се влошат да степен на захарен диабет. В редица случаи инфекцията води до декомпенсация на захарния диабет. Лечението, особено когато присъстват високи дози глюкокортикоиди при по-тежки случаи, също може да предизвика или засили наличните въглехидратни и липидни нарушения. Диабетиците са една популация, силно засегната от пандемията.

Щитовидната жлеза също може да бъде засегната - по-често възниква и по-тежко протича причиненият от коронавируса  подостър тиреоидит, който принципно се предизвиква от  вирусни инфекции. В нашата клиника хоспитализирахме относително по-голям брой случаи на подостър тиреоидит след прекарана ковид инфекция.

По отношение на другите заболявания в ендокринологията има единични съобщения. Така или иначе SARS COV 2 инфекцията се отразява на целия организъм, а постковид синдромът е сериозно заболяване, което е в процес на проучване. В Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Св. Георги“ през миналата година стартирахме собствено проучване-наблюдение върху последиците от прекараната инфекция по отношение на ендокринни и метаболитни нарушения. До момента това, което забелязваме е, че понякога минават месеци след инфекцията и едва тогава, когато  се счита, че е напълно отзвучала, започват да се проявяват някакви симптоми и нарушения.

-      Участието на учени от чужбина показва, че интересът към Зимните ендокринни дни нараства, въпреки ограниченията на пандемията.

-      Участието на проф. д-р Маурицио Нордио в тазгодишната програма на Пловдивските зимни ендокринни дни може да бъде определено като първа стъпка в посока разширяване на тяхната тематика и разпространение и беше предвидено като присъствено, заедно с допълнителни съвместни активности в катедрата и университета. Но, наистина ковид епидемията създава определени ограничения в организиране на научните събития. Искрено се надявам, че следващото четвърто издание ще е като първото – присъствено, ще е отново в рамките на 2 дни и с повече сесии. Но дори да остане он-лайн, пак ще обмислим да поканим учени от други университети, включително чуждестранни. Събитието се организира от Катедрата по Ендокринология съвместно с други катедри, под егидата на Медицинския университет в Пловдив, като първи и постоянни наши партньори са педиатрите-ендокринолози.

-      Има ли интерес от страна на студентите към форума?

-      Още от 2020 година интересът към това ендокринологично научно събитие е голям, студентите го очакват в средата на февруари. За да могат да се включат по-активно в уебинара определихме датата 19 февруари – втората събота от началото на семестъра.

Има интерес и от стажант-лекари, специализанти и докторанти по ендокринология, вътрешни болести, детски болести, обучаващи се и в другите медицински университети в страната, от колеги с други специалности, включително общопрактикуващи лекари и лекари-хомеопати. Представянето на презентациите в здравната платформа CredoWeb, както и миналата година, дава прекрасна допълнителна възможност за запознаване с изнесените материали в детайли, както на участниците, така и на всички заинтересовани, които не са имали възможност да се включат в уебинара.