Tрима от четирима, страдащи от депресия, нямат достъп до адекватна помощ. Те имат до три визити на месец при психиатър, психолог или психотерапевт. Това обяви представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски по време на дискусионното студио „Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“. То се се състоя на 17 февруари 2022 г. като продължение на стартиралата през изминалата година информационна кампания „Победи депресията“ и бе организирано от новосформираната Коалицията за психично здраве в България. В нея участват СЗО – България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, УНИЦЕФ – България, Портал на пациента, Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Асоциация „Грижа за пациента“, Фондация „В помощ на здравето“.

Доц. Околийски каза, че

най-големият проблем в българската психиатрия

е доминиращата властова позиция на психиатъра към пациента плюс отдалечеността на психиатричните болници от големите градове и липсата на психиатрична помощ в общността. Той подчерта, че страната ни има огромна нужда от реформа на психиатричната помощ.

„Ковид пандемията допълнително обърна внимание на психичното здраве, защото много хора развиха тревожност и депресивни разстройства, а хората с психични заболявания ги обостриха. Отделно статистиката показва, че един на пет човека развива някога в живота си поне един епизод на психотично разстройство, а депресията сред хората над 65 години се удвоява.“, каза още той.

Доц. Околийски напомни, че в Националния план за устойчиво развитие, финансиран от ЕС, са предвидени 30 млн. лева за модернизиране и развитие на психиатричната помощ в България и за въвеждане на здравно обучение в българските училища, за да се научат децата да се справят с психоемоционалните си кризи и да се намали агресията.

Повечето от

българите не разпознават депресията като страдание

изискващо специализирана помощ. Това заяви психологът Калина Иванова от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“.

 „При страдащите от депресия се нарушава емоционалния живот на човека, спада енергията, снижава се активността на човека и той няма сили да извършва ежедневните си задължения. Но вместо да бъде окуражен да търси помощ, страдащите от депресия чуват: стига глупости, стегни се, мързи те и затова не можеш да станеш от леглото. Малка част от хората смятат, че когато изпитваш какъвто и да е дискомфорт, трябва да потърсиш специализирана помощ“, каза тя.

Калина Иванова подчерта също, че специализираната помощ при депресивни разстройства не се заплаща от Здравната каса. Затова не е достъпна за 75% от страдащите от депресия, и то за най-нуждаещите се – безработни, бедни, социално изолирани хора.

Психиатърът д-р Владимир Наков, дм - началник отдел „Психично здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи и изнесе статистика за страдащите от голямо депресивно разстройство в България и за

връзката между депресията и самоубийствата

Данните показват, че 50% от хората с психични разстройства не се лекуват, 6,2% са с пожизнена психична болест, 15% от пациентите на стационарно лечение в психиатриите са с депресия, от нея страдат 10 на 100 000 население в България. Самоубийствата са 1,5% от общата смъртност и най-често на живота си посягат възрастни хора над 70 години. При тях има седемкратно увеличаване случаите на самоубийства.

Председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България Боряна Ботева разкри връзката между депресията с диагнозата на тежки хронични заболявания.

„Депресията обикновено съпътства хората с тежки хронични заболявания, каквито са ревматологичните, защото при тях пациентите страдат, а диагнозата се забавя средно с 10 години. Обикновено болните са в млада активна възраст, но те живеят непрекъснато със силна болка, от която не могат да спят нощем, инвалидизират се млади. За тях е невъзможно да се грижат и за себе си, и за семействата си. Болестта ги лишава от възможността да работят нормално, доходите им са ниски, нарушава се и интимният им живот. Ето защо рискът от депресивни състояния е огромен, а всеки десети има суицидни мисли“, обясни тя.  

Ботева допълни, че хората с ревматоидни заболявания не могат да си позволят помощта на психолози и психотерапевти, от която имат огромна нужда.