Правилната комуникация с пациентите, които се колебаят дали да си поставят ваксина срещу COVID-19, е ключово за това те да вземат информирано решение. Това каза психологът Младен Владимиров по време на професионална дискусия, провела се в МУ Плевен. Събитието е част от поредица семинари, които ще се проведат в цялата страна и са насочени към медицинските специалисти в извънболничната помощ. Организира се от фондация "Астра Форум", съвместно с националните представителства на Световната здравна организация и Уницеф за България, с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз и Център за анализи и кризисни комуникации.

Владимиров представи в дълбочина чрез конкретни примери темата за изследване страховете и тревогите на пациентите, които имат колебания по отношение на ваксините срещу коронавируса. По думите му, когато става дума за промяна на нагласи на големи групи хора винаги се очаква да има про- и анти- настроени хора. Сред тях има и граждани, които някои наричат със събирателното „антиваксъри“.

„Ние трябва да застанем на нивото на техните интереси и потребности, за да можем да ги разберем и да ги преведем през пътя от страха до информираното решение за поставяне на ваксина“, каза Владимиров.

Проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, отбеляза по време на дискусията, че ни чакат поне още три предизвикателства по отношение на COVID-19. Първото е, че вирусът ще си остане сред нас, така че ние трябва да докажем, че можем да живеем с него. Според нея със сигурност много хора ще си задават въпроса дали ще трябва да се ваксинират всяка година. Второто е, че ще бъдем изправени пред предизвикателствата на т.нар. постковид, а третото - това е поредният нов вариант на коронавируса.

Доц. Милена Карчева, декан на факултета по обществено здраве и ръководител на Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина“ в МУ – Плевен, представи важността на ваксинацията от гледна точка на общественото здраве и епидемиологията. Тя направи паралел между COVID-19 и други инфекциозни заболявания, които в миналото са предизвиквали изолирани епидемични взривове, след което представи изключително ниската честота на нежелани реакции към ваксините.

Домакинът на събитието проф. Добромир Димитров – ректор на МУ-Плевен, предупреди за риска от втори пик в петата вълна на епидемията и подчерта, че допуснахме вълната от дезинформация за ваксинацията срещу COVID-19 да залее българското общество. Според него социалните и някои обществени медии станаха трибуна на непрофесионални, неетични и неекспертни мнения, т.е. много хора изразяваха мнението си без да се базират на научната литература и научните данни.

„Считам, че медицинският консерватизъм в България също изигра своята роля. Той винаги е съществувал, но сега в годините на пандемията много хора, които работят в областта на здравеопазването не можаха да се адаптират, да си настроят часовниците на вълна – бързо и актуално намиране на научни данни за ситуацията, в която сме, а говориха по принцип за познанията си в областта на вирусологията и епидемиологията“, заяви пред журналисти проф. Димитров.

Гости на събитието бяха д-р Илиян Минчев, директор на РЗИ-Плевен, д-р Росица Милчева, директор на РЗИ-Ловеч, служители на Областна администрация-Плевен, както и на Представителството на Европейската комисия в България.