Публикация

Проф. Наумова: Дефект в едно от звената на имунния отговор пречи за образуване на антитела

Проф. Наумова: Дефект в едно от звената на имунния отговор пречи за образуване на антитела

Как точно работи имунната система при среща с патоген, кой имунитет е по-траен - след боледуване или от ваксина, от какво зависи добрият имунитет - отговорите на тези въпроси може да намерите в интервюто с проф. Елисавета Наумова, началник на Клиника по клинична имунология в УМБАЛ Александровска, национален консултант по тази специалност и ръководител на Национална публична донорска банка за стволови клетки и костен мозък.

Проф. Наумова, колко дълго траят антителата в организма и колко дълго пазят от заболяване?

За да може имунната система да опази организма от патогени, тя развива два пътя за разпознаването им - единият е чрез антителата произвеждани от В-лимфоцитите, а другият  е чрез Т-лимфоцитите които разпознават вътреклетъчните антигени, представени на повърхността на самите клетки. Антителата разпознават обикновено интактни гени, например такива, които са свободни в разтвор като дифтерийния токсин, може да са свързани с  повърхностни бактериални антигени или молекули, които се експресират на повърхността на самите инфектирани клетки, като хемаглутинина на вируса на грипа. Тогава те предизвикват неутрализация на токсините или на вирусите, имат за цел да ограничат вируса да се свърже с клетките на гостоприемника. Това важи и за коронавируса.

 

Т-клетките разпознават само антигенни фрагменти, които им се представят в молекули на главния комплекс на тъканната съвместимост(MHC). Тяхната функция е да разпознаят и убият инфектираните клетки. По време на вътреклетъчния цикъл на вирусите,  вирусните полипептиди се свързват с MHC клас 1 молекулите и образуваният комплекс антиген-MHC се транспортира до клетъчната повърхност. Така се разпознава от ефекторните цитотоксични Т-клетки, които убиват инфектираните клетки. Предотвратява се по-нататъшна инфекция.

 

Следователно лимфоцитите са необходими, за да разрушат клетките, а антителата предпазват от разпространението на вируса в кръвта и реинфекцията на индивида.

Освен този първи активен имунен отговор, се създават и т. нар. паметови В-клетки, които запазват информацията, че организмът се е срещнал с този вирус. Създават по-ефективни антитела и афинитетни рецептори, за да свързват съответния антиген. Тук се образува вторичен отговор при излагане на патогена - осигурява се от специфичните паметови клетки и е по-бърз и ефективен.

 

Един пример - възрастните хора не се разболяват при среща с някои инфекции като морбили, варицела, ако са ги прекарали в детството си. Това са дългоживеещи паметови клетки, могат да живеят 40-50 г., а може би и повече. Веднага разпознават патогена и образуват вторичен отговор. 

 

Aктивираните Т-клетки  след като елиминират патогена, се диференцират в два вида паметови клетки - централни и ефекторни. Централните отиват в лимфните възли и стоят като резерва при вторична среща с патогена. Ефекторните остават и емигрират в периферните тъкани като кожа и мукоза. Осигуряват първа линия на защита при нови срещи. 

 

Ще дам пример - такива клетки са установени в белия дроб на хора, прекарали грип - паметови Т-клетки , които са специфични за конкретния щам. Има публикации, които показват, че след епидемията от SARS-Cov-1  са установени паметови клетки в лимфните възли 10 г. по-късно. Доколко те остават ефективни и силни, доколко могат да предпазят от заразяване или от тежки клинични прояви, зависи от самия патоген. 

Защо някои хора не образуват антитела и доколко те са показателни за имунитета?

Има хора с някаква форма на имунен дефицит, дефект в едно от звената на имунния отговор - вроден или специфичен. Голяма част от тях са с  генетичен дефект. Ако той е комбиниран или свързан с дефицит на антитяловата продукция, те не могат да образуват антитела. При комбинираните не се образуват и антитела, и Т-клетъчен отговор. Втората причина може да са лекарства. Хора с различни заболявания, за които приемат лекарства, потискащи клетките на имунната система. Например има лечение с моноклонално антитяло за потискане на В-лимфоцитите, а те са много важни за образуване на антителата. Но пък при тях може да има Т-клетъчен отговор, включително и при COVID-19 след преболедуване или ваксиниране.

 

Има и генетична предиспозиция - някои гени, които са свързани с MHC комплекса. Той е  важен за стимулиране и образуване на имунен отговор, в зависимост от гените, които се съдържат в този комплекс, те могат да захванат шипчетата на вируса и да го представят на Т-клетките, като по този начин индуцират един много силен отговор. При някои хора обаче комбинацията от гени е такава, че не се получава такава тясна връзка с белтъка и съответно не могат да направят такъв силен имунен отговор. Тоест, имунният отговор зависи и от това, какви MHC гени носи човек. Хората сме различни в това отношение. Има силно отговарящи и слабо отговарящи.

Какво е значението на тези данни в контекста на пандемията?

Генетичните дефекти, свързани със слаб имунитет, са описани в научните данни и във връзка с COVID-19. Те предразполагат към по-тежко протичане. Такива хора имат проблем с образуването на вроден имунен отговор, а оттам да предадат информацията и да направят специфичния имунен отговор.

 

Ще спомена и това, че самите вируси имат механизми, с които инхибират имунната система, за да избягат от нейния контрол и атака. 

Бихте ли очертали прилики и разлики в имунитета между ваксина и преболедуване?

Според принципите на имунологичната наука имунитетът, създаден след боледуване е по-добър и дълготраен от този след ваксина. Има обаче много нюанси! При живите атенюирани ваксини например отговорът е много по-добър в сравнение с други имунизации, освен това се постига с еднократна доза. Развива се както клетъчният - Т-клетки, така и хуморалният - В-клетките. От друга страна, инактивираните ваксини са с по-ниска ефективност от живите атенюирани, включително и от естествената инфекция. Имунният отговор при тях е главно хуморален. Титърът на антителата може да намалее с времето и това се случва реално, защото полуживотът им е около 21 дни. Ако няма нещо, което във времето да поддържа този титър, естествено е той да намалее. 

Разбира се, има и изключения. Някои ваксини индуцират по-добър отговор от самата вирусна инфекция - като пример ще дам ваксината срещу HPV. При бактериалните препарати - тези срещу хемофилус инфлуенце тип В и пневмококовата ваксина. Последните два са много важни, затова са задължителни при малките деца. 

 

Тук стигаме до един много важен факт, свързан с ползата от прилагането на ваксините. Те предотвратят тежкото протичане, което може да се наблюдава при една усложнена инфекция. Така че остава да си отговорим на въпроса, на каква цена ще постигнем имунен отговор. 

Какво се знае за дълготрайността на имунния отговор при COVID?

При COVID още не знаем в детайли какъв и колко продължителен ще бъде този отговор. Данните досега и нашият опит показват, че антителният отговор към спайк протеина е по-нисък при преболедували, но той пък при тях  е много по-дълготраен и е насочен и към други компоненти на вируса - мембранният протеин и нуклеокапсидите. 

 

По принцип силата, видът и продължителността на имунната памет се различават при различните патогени - при едни ваксини гледаме дали има антитела и постоянното им присъствие е фактор за добър имунитет. По този критерий се съди дали има нужда от реваксинация - такъв пример са дифтерийният и тетаничният токсоиди. При други ваксини първо наблюдаваме дали има добър първоначален отговор, който после може и да намалее - пример тази за хепатит В. Не може всички ваксини да се слагат под един знаменател. 

От какво зависи силният имунитет?

Силата на имунитета зависи от много фактори. Възрастта е един от основните. При новородените е неразвит, но постепенно съзрява. В юношеската възраст достига пълно развитие, после прави плато и над 60-65 г. постепенно силата на имунитета намалява. Това е естествен биологичен цикъл не само на имунитета, но и на всички системи в организма. 

 

Около 75% от факторите са свързани с начина на живот и околната среда. Затова има различна продължителност на живота в различните страни. Тя е свързана с начина на хранене, физическо движение, контрол на стреса, ментални упражнения. Влияние оказват и вредни фактори на средата.  

 

Има обаче и 25%, свързани с нашите гени. Доброто здраве и  имунитет имат известна генетична предиспозиция. Но това не бива да се гледа с някакъв фатализъм. Например физическите упражнения повишават титъра на антителата. Създават се по-добър антителен отговор, поддържа се цитокиновият баланс, съотношение между наивни и паметови клетки. Подобрява се състоянието на имунната система, това е доказано. 

Биологичната възраст и в частност имунологичната не се припокрива с хронологичната. Може да има възрастни хора с по-млад организъм, а може да има и млади хора с бързо остаряваща имунна система. 

 

Българската асоциация по клинична имунология се е заела с разработването на програма за опазване на имунното здраве на хората в България. Когато се познава състоянието на имунната система, възможностите за превенция на развитието на заболявания и ранната им диагностика дават възможност за своевременно лечение. 

Искаме изследването на имунната компетентност да стане задължително в пет различни периода от живота, да е част от профилактичния пакет. Да се назначава от ОПЛ и да се финансира от НЗОК. Така може да се осигури профилактика на имунното здраве и равен достъп на  нуждаещите се до адекватна и навременна имунодиагностика  и имунотерапия.

 

Автор Илияна Ангелова

Коментари

Др Иван Дамянов

Здравейте,Проф Наумова!Поздравления за Вашето интервю-научих много полезни неща и очаквам в бъдеще още новости за имунитета на българската нация и за индивидуалния отговор на всеки от нас при срещи с Covid-19 и др. вирусни инфекции!С уважение:Доктор Людмила Костова-Враца-25.02.2022г.