В условия на пандемия и социална изолация, хората, преболедували COVID-19, са по-податливи към други вирусни заболявания. Сред тях е варицела  зостер вирусът,  с който повечето от нас са се срещали още в детска възраст.

Ако в миналото сме прекарали варицела, е възможно да се отключи херпес зостер, който се проявява с болка в засегнатия нервен участък и локализизиран дребномехурчест обрив по хода на междуребрените нерви. Причина за това е, че вирусът на варицелата не изчезва, а остава в латентно „дремещо” състояние в сетивните нервни ганглии. Той може да бъде „събуден” от стрес, понижен имунитет и наскоро прекарано заболяване.

„Част от нашите пациенти знаят, че са преболедували и се интересуват дали варицела зостер вирусът може да се реактивира. Други често ни питат какви изследвания трябва да направят, за да разберат дали някога са се срещали с него. Най-добрият  вариант и в двата случая е серологично комбинирано изследване на  Varicella Zoster антитела от класовете IgM и IgG”, съветва д-р Татяна Николова, специалист по вирусология в „ЛИНА”.  В лабораторията тези тестове се извършват на високоспециализирана апаратура  LIASON XL. Резултатът от тях помага заедно с клиничната картина за поставяне на диагнозата.

Защо е добре изследването на Varicella Zoster IgM и IgG антитела да става заедно?

Чрез едновременното изследване на тези антитела може да се диагностицира пациент с остра инфекция, както и да се определи дали човек е бил инфектиран с варицела зостер вирус в миналото и е развил дълготраен имунитет след заболяването. В диференциално-диагностичен план може да се прецени дали пациент с остри или необичайни симптоми има активна инфекция или някакво друго заболяване с подобна симптоматика.

При бременни изследването на антитела – варицела зостер IgG и IgM, се препоръчва да бъде проведено, когато майката е  била в контакт с болен и не е сигурна дали е преболедувала варицела в миналото.

Какво означават резултатите от изследванията?

Когато сме били в контакт с вируса, нашата имунна система реагира с образуване на антитела – VZV IgM,  и те са първите, които се откриват между първата и втората седмица след контакта. Тези антитела се увеличават за кратък период от време и се задържат около 3 месеца.

IgG антителата се образуват 2 седмици след първоначалната инфекцията или след ваксинация, за да осигурят по-дълготрайна имунна защита.  Те се увеличават през активната фаза на инфекцията и се запазват до края на живота.

Един вирус – две различни заболявания

Както става ясно, варицела зостер вирусът причинява две различни клинични форми на заболявания – варицела  (Лещенка ) и херпес зостер. Варицелата се развива при първа среща с вируса, която най-често е в детска възраст. Херпес зостер инфекцията е втори вид проява на вируса. Важно е да се отбележи, че ако човек никога не е боледувал от варицела и е бил в директен контакт с обривните единици на болен от херпес зостер, то той ще развие варицела, а не херпес зостер вирусна инфекция.

Как най-ефективно да проследим състоянието си след COVID-19?

Препоръчително е на определени периоди  да изследваме показатели за общото състояние на организма, от което зависи и доколко можем да отблъснем реактивиране на стари заболявания. Това са изследвания от клиничната лаборатория като пълна кръвна картина, oсновни биохимични изследвания, C-реактивен протеин, витамин D.

“В допълнение при боледуване  и  след преболедуван COVID-19  е удачно успоредно с тях да се проследят и LDH, феритин, D-димер, като показатели, които търпят най-често промени при заболяването”, съветва специалистът по клинична лаборатория д-р Донка Атанасова.