Публикация

Оценка на тоталната екстраперитонеална пластика при поправка на ингвинална херния

Оценка на тоталната екстраперитонеална пластика при поправка на ингвинална херния

Ремонтът на ингвинална херния (IH) е една от най-честите процедури в общата хирургия по света. Прогнозният риск от развитие на IH през целия живот е около 27% при мъжете и 3% при жените, с честота от 10-28 хирургични процедури на всеки 100 000 пациенти. Златен стандарт за лечение е хирургичното възстановяване. Минимизирането на постоперативната остра и хронична болка, без увеличаване на рецидивите, е критична точка, която дава възможност за различни стратегии на лечение. 


Операцията на ингвинална херния може да се извърши чрез открит или минимално инвазивен подход. Множество проучвания са установили, че използването на мрежа при възстановяване на ингвинална херния намалява риска от рецидив в сравнение с подходите без мрежа.  


В свое изследване от юни 2021 г. учени от университета в Богота, Колумбия правят оценка на т.нар. тотална екстраперитонеална пластика (ТЕР) със самозахващаща се мрежа. Тя позволява изследване на миопектиналните отвори, дисекция и редукция на херниалния сак и съдържанието му със задно поставяне на мрежа без навлизане в коремната кухина.  


Стандартизираната техника включва надлъжен среден инфра-пъпен разрез (12 mm), използван за разкриване на предната обвивка на абдоминалната апоневротична фасция, последвана от дисекция на пре-перитонеалното пространство, изместваща коремните ректус мускули странично. Въвежда се балон за дисекция или лапароскопска камера, за да се завърши създаването на пре-перитонеалното пространство, след което се създават два средни разреза за 5 mm портове, единият 3 до 5 cm надпубисен, а другият между двата други. Извършва се по-нататъшна дисекция на преперитонеалното пространство, за да се разкрият анатомичните ориентири, като се започне дисекцията с излагане на пубисния туберкул и лигамента на Купър, след това триъгълника на Хеселбах и отвора на бедрената кост чрез изчистване на лигамента на Купър надолу до илиачните съдове. Вътрешният ингвинален отвор (IIO) също се идентифицира, дисектира и структурите на връвта се индивидуализират извън херниалния сак. Извършва се пълно намаляване на херниалния сак, като се запазват структурите на кордата. След като се създаде достатъчно място, се въвежда самозахващаща се мрежа SAMMS с размери 15 X 9 cm. Тя се поставя така, че да покрива целия миопектинеален отвор, като се гарантира, че има поне 3 cm клапа извън границите на херния дефект. Ако процедурата е двустранна, се извършват същите действия, но винаги се постига 1 до 2 cm припокриване между двете мрежи. 


Учените са събрали данни от 207 ремонта на херния при 142 пациенти за периода от 2012 до 2019 г. Тяхното състояние е проследявано в рамките на 12, 24, 36, 48 и 60 месеца след хирургичната интервенция. Целта е да се оцени острата и хроничната болка след процедурата.  


Според изследователите ремонтът на IH с помощта на техниката TEP и самофиксиращата мрежа се оказа отличен подход, демонстриращ задоволителни резултати при проследяване и усложнения. Само 22 (10,6%) пациенти са се нуждаели от хоспитализация поради извършена допълнителна процедура или сърдечно-съдови съпътстващи заболявания и са имали среден болничен престой от 1,6 дни. Най-честото интраоперативно усложнение е кървене от по-малко от 50 cc и е докладвано само при пет случая (4,05%). Те не са изисквали спасителни маневри или преобразуване в открита процедура за контрол на кървенето. По отношение на острата следоперативна болка, нито един от пациентите в стаята за възстановяване не се е оплакал от интензивна болка (VAS > 4). В ранното проследяване (8 дни следоперативен контрол) 2 (0,97%) пациенти са имали болка (VAS > 4). Хематоми са съобщени при 10 пациенти.  


Хроничната болка, дефинирана като болка след 6 месеца, е диагностицирана при 2 (1,09%) пациенти. Тя е персистираща само при 1 пациент след 2 години и при нито един след 5 години проследяване. Рецидив е диагностициран при 1 пациент (0,7%) със свързана диагноза рецидивиращ колоректален рак.  


Цялото изследване можете да видите тук.  

По статията работи: Бойко Бонев

Коментари