Публикация

Проф. Радка Аргирова: LONG COVID-19 ще е на фокус в следващите няколко години

Проф. Радка Аргирова: LONG COVID-19 ще е на фокус в следващите няколко години

Вирусът продължава да еволюира. С отмяната на извънредната ситуация далече не всичко е свършило

 

Не COVID-19, а LONG COVID-19 вече трябва да влезе във фокуса на вниманието ни. Това ще ни занимава в следващите няколко години. Това заяви авторитетният вирусолог и консултант по проблемите на пандемията на премиера проф. Радка Аргирова на научно-практическа конференция за лекари от извънболничната помощ на тема „Комуникация с пациенти за подобряване на ваксинационното покритие в България“. Събитието се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазване на Народното събрание и бе организирано от фондация Астра форум в партньорство с МЗ, БЛС и Европейската комисия.

 

Според Аргирова  

 

отрицателният PCR на преболедувалия не значи, че е напълно здрав

 

Около 20% от преболедувалите страдат от LONG COVID-19. Терминът  покрива целия клъстър от симптоми, които много от преболедувалите получават след 4-ата седмица от началото на заболяването. Оплакванията най-често са уморяемост, главоболие, сърцебиене, болки в гърдите, които продължават 3 месеца или повече след първите прояви.

 

Ключовите разбирания за LONG COVID-19

 

Специалистът обърна внимание на разликата между LONG COVID-19 и късните усложнения на заболяването. В първия случай става дума за проблеми, които възникват като опашка за болеста, точно когато заболяването започне да отшумява и може да се проточи 2 месеца. Късните усложнения стартират 12 месеца след диагностицирането, когато човек е напълно здрав.

 

 

>>>Пълната презентация на проф. Аргирова - в дискусията за ОПЛ и лекари от извънболничната помощ>>>

 

 

LONG COVID-19 засяга повече жени, предимно на възраст между 30 и 45 г.

 

Според американско изследване 87% прекаралите COVID имат поне един персистиращ синдром няколко месеца след началото на инфекцията. По данни на британски учени 13,7% от хората с вече отрицателен PCR тест са имали оплаквания поне 12 седмици след диагностицирането. 7 от 10 души, които са били хоспитализирани, не са се възстановили напълно след боледуването, а 20% са придобили нова инвалидност. 

 

Важно е да се знае, че и децата страдат от LONG COVID-19, изтъкна проф. Аргирова. Тя сподели, че в много случаи нито родителите, нито самото дете са забелязали някакви здравословни проблеми и изведнъж стигат до лекар с мултисистемен инфекциозен синдром.

 

 

Механизмът на дългия COVID-19 още не е напълно ясен, но основната хипотеза е, че остават белтъчни вирусни молекули, които проникват в клетките или в кръвта, които обуславят автоимунно заболяване. При всички положения това не е феномен на първичната инфекция, а постинфекциозно състояние, отбеляза Аргирова.

 

 

1 г. след излекуването от СОVID се повишава риска от сърдечносъдови усложнения, без значение на пол, възраст, и при пушачи, и при непушачи,

 

 

каза още специалистът. Рискът е толкова по-висок, колкото по-тежко е било преболедуването, а усложненията най-често са миокардит, перикардит, аритмии. Затова е изключително важно 2 месеца след преболедуване пациентите да бъдат прегледани както за сърдечни, така и за евентуални неврологични, бъбречни и други усложнения.

 

 

Ваксинацията има категорична роля за намаляване на риска от LONG COVID-19, каза още проф. Аргирова. Тя изнесе данни, според които буустерната доза намалява значително риска от всички основни постковидални симптоми – умората с 64%, главоболието – с 54%, отпадналостта – с 57%, персистиращата мускулна болка  -  с 63%.

 

 

Вирусът ще продължава да еволюира, предупреди проф. Аргирова. По думите й няма никаква гаранция, че следващият вариант на СОVID няма да е по-вирулентен, защото той ще се опитва да оцелее т.е. ще се репликира и ще мутира. Тя обърна внимание на факта, че Омикрон има 50 мутации за разлика от алфа-, бета и гама-вариантите, които са имали по 14-15. Въпреки измененията си той  ще има нещо общо с предишните, затова тези, които са ваксинирани, ще бъдат по-малко уязвими.

 

 

Проф. Аргирова предупреди, че разхлабването на мерките и минаването в ендемична фаза не означава безопасност. Тя се противопостави категорично на идеята от 1 април ОПЛ да спрат да правят PCR тестове. БЛС я подкрепи с мотива, че ако това се случи, системата ще изтърве контрола над заразените.  

 

 

>>>Включете се в дискусията и задайте въпрос на проф. Аргирова>>>

 

 

Лиляна ФИЛИПОВА

 

Коментари