Да се грижиш за близък, който се нуждае от помощ е нещо нормално и много човечно. Но месеците (а понякога и годините!) прекарани в грижи, може сериозно да се отразят на вашето здраве. Продължителното обгрижване може да доведе до физическо, емоционално и духовно изтощение и в крайна степен – до невъзможност да бъдете пълноценен помощник. Проучване на университета в Индиана, САЩ, е установило, че при хората, които се грижат за болни и възрастни близки, рисковете от храносмилателни смущения, развитие на сърдечно-съдови и други хронични заболявания, както и хипертония, е по-висок в сравнение с хората, които нямат такива задължения. А 25% от семействата, които полагат такива грижи, имат поне едно посещение в Спешно отделение или прием в болница на всеки шест месеца. 

Психолозите, които изследват ежедневието на медицинските специалисти, очертават няколко момента, които ни подсказват, че трябва да променим ежедневието и да „презаредим“ батериите си. Те наричат това състояние „умора от състрадание“, което е специфично професионално прегаряне при медицински специалисти и други помагащи професии - социални работници, полицаи, пожарникари.

"Умората от състрадание" се характеризира се с постоянно напрежение от чуждата болка, невъзможност да преживееш и „преработиш“ страданието, до степен, в която изобщо не можеш да изпиташ съчувствие и не се чувстваш способен да помагаш. Това се отнася както за лекарите, медицинските сестри и болногледачите в лечебните заведения, така и за хората, които продължително време се грижат за своите близки. Ако изпитвате някое от следните състояния, е необходимо да помислите дали не сте достигнали този етап:

• Умора

• Намалена производителност

• Раздразнителност

• Трудности със съня

• Трудност при концентриране

• Стрес

• Тревожност

• Безразборно и нездравословно хранене

Как можем да се справим с тези състояния:  

1. Правете нещо за себе си всеки ден. Това може да е нещо дребно – като например да поседите пет минути в тишина или да останете сам за определено време.

 2.  Споделете грижата. Помолете някой член на семейството ви да ви замести и делегирайте определени задължения. Потърсете подкрепа от професионален болногледач за кратък или по-дълъг период от време.

3. Когато е възможно, излезте от ролята си на болногледач и поддържайте връзка с външния свят.

4.  Приемете ситуацията такава, каквато е. Със сигурност правите всичко, на което сте способни към момента. Не правете постоянни опити да поправите нещата, особено в случай на неизлечимо или хронично заболяване. Съсредоточете се върху това просто да бъдете до любимия човек.