Хибридният имунитет (придобит след ваксиниране с двойна доза и преболедуване от COVID-19) e по-слаб в сравнение с имунитета, придобит след ваксинириране и с буустерна доза. Това обяви ректорът на МУ-Пловдив на научно-практическа конференция за подобряване на ваксинационното покритие в България. Тя представи резултатите от мащабно проучване върху продължителността на хуморалния и клетъчния имунитет след ваксиниране срещу COVID-19, проведено от Катедрата по микробиология и имунология в МУ-Пловдив.

Според данните преболедували и впоследствие ваксинирани и обратно (хора с т.нар. хибриден имунитет) след 1 месец имат по-ниски средни стойности на специфични антитела и съпоставим процент на вирус-неутрализирани антитела в сравнение с непреболедували, изследвани 1 месец след буустерна доза.

5-9 месеца след втората доза при двудозовите ваксини се наблюдава понижение на количеството на специфичните за SARS-COV-2 IgG (BAU/ml)

и неутрализиращите вируса антитела. То е отчетливо по отношение на IgG антителата в сравнение с процент на инхибиция на неутрализиращите антитела.

Ваксинираните срещу COVID-19 са с наличие на  висок процент на инхибиция на  SARS-COV-2 (S) антитела до 4-ия месец втора доза ваксина. 

Един месец след буустер доза специфичните антивирусни антитела са в по-високи стойности

в сравнение с тези между първия и четвъртия месец след втората доза, показва още изследването.

Количеството и процентът на инхибиция на вирус-неутрализиращите антитела, както и специфичните за S-антиген Т-клетки са съпоставими при ваксинирани при преболедули в лека форма в периода от 5-ия до 12-ия месец  от последния контакт с вируса или негов продукт, подчерта проф. Мурджева.

Според изследването информационните РНК-ваксини индуцират очакваните  S-специфични Т-клетки за разлика от мултиспецифичния постекспозиционен имунитет, насочен и към N-антигена на вируса.  Дори 12 месеца след ваксиниране и преболедуване се откриват единични циркулиращи специфични клетки, показателни за наличен клетъчен имунитет. 

Лиляна ФИЛИПОВА