В Белгия използват оригинален начин да привличат младите към ученето и да поощряват родителите да им дават добро образование. Детските надбавки се дават до 25-годишна възраст, при условие, че се посещава редовно училище или университет.

След 18-ата година семейната добавка се получава срещу документ за поне 17 часа седмично училище, а за студентите - срещу поне 27 образователни кредита. Дори докторантите могат да разчитат на семейната добавка, но от кредита им се приспада държавната стипендия.

До навършване на 25 г. държавата плаща и на младежи, които активно търсят работа. В кралството, където средната заплата е около 2800 евро, месечната надбавка за първо дете е 85 евро, за второ - 157, а за трето дете - 235. Парите се получават от родителите, но добавката не е автоматична. Родителят трябва да я поиска. В противен случай тя се натрупва.

Сузане, която по рождение е швейцарка, научила, че има право на добавка за сина си в Белгия, едва когато подала документи за развод.

"Образованието е най-важното. От него зависи бъдещето на сина ми, затова съм готова на всичко, за да му дам най-добър шанс", казва тя.

Университетът е заветна цел, която може да гарантира добре платена работа и сравнително сигурен живот. Както повечето жени в Белгия, Сузане работи, за да се издържа. Брюксел, където живее, е скъп град, най-вече заради наемите, които поглъщат между една трета и половината от месечните доходи. За разлика от останалите държави от Бенелюкс 45 на сто от белгийките, които имат три деца, работят.

Почти всички училища са безплатни с изключение на храната и учебниците в гимназиалния курс.

Учебниците не са голямо перо. "Почти всичко се ксерокопира или може да се прочете в интернет", казва Сузане и се учудва на българския опит с помагалата втора употреба.

Задължителната литература се набавя най-често от училищната библиотека или пък от книжарницата. В библиотеката като доброволци работят родителите, а училището икономисва една заплата.

От семействата се очаква да дават пари за различни начинания като екскурзии или подмяна на компютрите, но по желание. Тези, които нямат възможност, участват с доброволен труд. Друго право на семейството, съществувало някога и у нас, е да извинява еднодневно отсъствие на детето от училище, но за останалите пропуснати часове е нужна бележка от личния лекар.

"На дисциплината се гледа като на важна част от учебния процес", казва младата жена, която отглежда сама 13-годишния си син. Родителите дават писмено разрешение децата им да излизат от училищния двор (който най-често прилича на манастирски зид) през междучасието.

"Чуваме истории за пласьори на наркотици, които обикалят около училищата, и затова не смятам, че тази мярка е излишна", съгласява се Сузане.

Нейният Лука почти всяка вечер си е у дома. През седмицата не му разрешават друго развлечение, освен да прескочи до съученик, за да си пишат заедно домашните. "Винаги ми се обажда предварително. Не го пускам в семейства, които не познавам добре", пояснява Сузане. Тя не разбира какво е това детска дискотека.

"Тук младежите не излизат по клубове, преди да навършат 16-17 г." Училището в Белгия започва от 6- и е задължително до 18-годишна възраст. Но е позволено да се започне работа по-рано, а образованието да се вземе вечерно или дистанционно. Заради отчайващия недостиг на места в детските градини много деца са първолаци и на 5. Началното училище е до шести клас и в него се набляга на математиката и езика.

Физическото, рисуването, музиката и трудовото са извън учебната програма и се практикуват в събота или в сряда следобед, когато няма часове. Директорите на училищата имат сравнително голяма свобода в избора на предметите, но държавата определя минималните образователни стандарти.

Средният курс започва от 12 г., като последният, XIII клас не е задължителен. Първите две години всички учат общообразователни предмети, а след това се профилират в хуманитарни или технически науки според преценката на учителите и желанията на ученика. В някои училища има възможност да се избира между 24 специализирани предмета. Един от тях е религията. Децата могат да учат католицизъм, протестантство, юдаизъм или етика.

Часовете започват в 8:20 и приключват в 15:30 ч. за по-малките и в 16:15 ч. за горния курс. Добрите училища се знаят от всички, но в тях е трудно да се запишеш. Входни изпити няма, а дипломите са без значение.

Шансовете на детето зависят от пъргавината на родителите. Който отиде по-рано, успява и затова около по-добрите школа всяка пролет се организират нощни стражи, правят се списъци, проверявани час по час, опъват се палатки и се паркират каравани. От тази учебна година властите се смилиха над родителите и направиха записването по интернет. Така бащите и майките успяват да отидат и на работа в дните на кампанията.

"Не ми харесва това разбиране за равнопоставеност - казва Сузане. - Нивото спадна, защото възможностите на децата в един клас вече са различни.

Досега децата излизаха от училища като "Шакман" и "Като" в Брюксел, готови за университета, но вече не е така." Белгийската образователна система залага на многото домашни. Сузаниният Лука стои често до 23 ч., за да ги пише. Мобилните телефони в училище са забранени, защото ако звъннат в час, учителят ги взема за месец, а при второ нарушение – завинаги.