На 26 март светът отбелязва т.нар. "Лилав ден" (Purple day), като знак на съпричастност и толерантност към хората, страдащи от епилепсия, и техните семейства. Денят е повод да се поговори за спецификата на епилепсията и да се повиши информираността.

Епилепсията е хронично разстройство на централната нервна система, при което анормална мозъчна дейност причинява непровокирани, повтарящи се гърчове / припадъци или периоди на необичайно поведение, усещания, мускулни спазми и понякога загуба на съзнание. Епилепсията е често срещано неврологично заболяване, което засяга 65 милиона души по света.

Какво всъщност представлява тя и защо звучи страшно?

Да. Звучи страшно. Епилепсията е неврологично заболяване, при което имаме хронично предразположение на мозъчните корови неврони за генериране на електрични разряди, които водят до повтарящи се епилептични пристъпи.

При хронична епилепсия, при медикаментозно резистентна епилепсия, която протича с чести епилептични пристъпи, може да се наблюдават и отражения върху психиката. При появата на някакви психични отклонения е препоръчително да се направи консултация с психиатър.  Това състояние обаче е следствие на многогодишна еволюция на епилепсията. Контролът, лечението и диагнозата на болестта са изцяло неврологични.

Какви са различните видове епилептичен припадък?

Има много видове епилептични припадъци. Така наречения голям припадък е когато пациентът извика и падне на земята. Тогава започва гърч, появява се бялата пяна (което всъщност е слюнка), изпускане по малка нужда. Това са популярните знаци, но епилепсията има и други клинични картини, които са по-малко познати.

Например често срещана епилепсия е така наречената детска абсансова епилепсия. Абсанс е епилептичен припадък, който не се разпознава. Те са генетични епилепсии, доброкачествени. Болестта започва в една възраст, в друга възраст изчезва. Можем да я определим като едно заглеждане. Например по време на разговор за около минута – две човек сякаш се отнася, заглежда се някъде и сякаш не присъства на мястото.  Много често на тези деца просто се прави забележка - “вие сте разсеяни, не внимавате”. Всъщност, те имат проблем.

Може ли този вид епилепсия да се развие?

Да, възможно е. Въпреки, че детската абсансова епилепсия основно протича с т.  нар. абсансови пристъпи е възможно да се прояви и един голям епилептичен припадък. Тогава вече всички се сещат, че това е някакъв вид епилепсия. Заболяването е генетично, появява се в една възраст, изчезва в друга възраст. Когато в продължение на 4-5 години, пациентът провежда лечение, няма припадъци, живее си нормално, но трябва да приема лекарства и  ако след това спре лекарствата - те продължават.

Има ли симптоми, за които е важно да сме наблюдателни ?

Да, при децата – концентрацията. Също и при възрастните – т.нар. темпорална епилепсия или псевдо-абсансова епилепсия. Тук вече причината не е генетична, а е придобита. Заболяването се е появило поради структурни увреждания на темпоралната част на големия мозък. Тези пристъпи също могат да протичат като едно заглеждане. Интересното е, че в тези случаи, повечето пациенти имат също така пристъпи на дежа вю. Виждаме се за първи път, а имате чувство, че се познаваме. Има доста различни симптоми, които не са много познати като епилептични и при преглед и разговор с пациентите, ние ги установяваме при по-голямата част от тях.

Но все пак, трябва ли да има някакви сигнали, за да дойде човек на преглед за епилепсия?

Без да има симптоми няма как да се потърси лекарска помощ.

Епилепсията като диагноза се поставя реално с описанието и с изследването електроенцефалография (ЕЕГ). Тя изследва електричната мозъчна активност и може да покаже епилепсия.  Не винаги обаче се хваща по време на изследването. Необходимо е пациентът по време на изследването да има епилептичен пристъп.

Това е възможно само в болнично заведение. Обикновено при амбулаторното лечение се прави ЕЕГ или ЕЕГ след сънна депривация. Това са в случаите, когато пациентът не спи цяла нощ, идва на преглед, правим ЕЕГ и ако се появяват такива епилептични промени в електроенцефалограмата, това ни помага да поставим диагнозата.

Кое може да провокира епилептичния припадък?

Това са т.нар. рефлексни епилепсии или фотосензитивни епилепсии, които реално се провокират от конкретни неща. Те обикновено са генетични. При детските епилепсии имаме т.нар. фоточувствителност, която провокира епилептични припадъци.

Често хората, които страдат от епилепсия, пазят това в тайна, особено когато постъпват на работа, защото се страхуват, така ли е?

Все още има някаква стигма в обществото, а не би трябвало да е така. Обикновено епилепсията е лечимо заболяване. Може да се наложи да се пият по-дълго време лекарства, може да е цял живот, но хората, които страдат от тази болест, могат да бъдат изчистени от припадъците. При правилна терапия пациентът може да забрави кога за последен път е имал припадък. 

Разбира се, всичко зависи от причината. Генетичните, детските видове епилепсия са доброкачествени. Те се появяват в една възраст и изчезват в друга. Докато придобитите, в зависимост от причината, може да се лекуват. След 2-3 или 5 годишно лечение без пристъпи ако резултатите от ЕЕГ са в стойности и  започваме поетапно да спираме терапията. Бавно и постепенно. Рискът за нов припадък след такова лечение  е 2-3%  след четвъртата година от спирането. Нямаме абсолютна сигурност. Много моите пациенти, на които съм спрял терапията, не са получили до момента припадъци.

Може ли епилепсията да доведе до трайна нетрудоспособност от усложнение?

Рязкото спиране на лекарствата може да се провокира епилептични припадъци. Усложненията от епилептичните припадъци, водят до т.нар. епилептичен статус.  Това е  епилептичен припадък, който продължава по-дълго време. В тези случаи е необходимо  да се реагира по спешност, защото има опасност от летален изход.

Какво се случва в самия епилептичен припадък с тялото?

Гърчовете започват от самия мозък. Дефиницията е заряди, епилептични заряди, синхронизирани, генерирани в мозъчните корови неврони. Когато започва спазъм на мускулатурата, имаме потискане на дихателните пътища, недостиг на кислород, цианоза, а от там може да се получи хипоксия.

Първо е загубата на съзнание, дължаща се на епилептични промени в самата мозъчна кора. След това се получава тоничен гърч - стягане на мускулатурата - не можем да поемем въздух и това води до хипоксия.  Ако това продължи по-дълго време, половин час или час, може да предизвика смърт. Припадъкът може да продължи и много повече време. Тогава говорим за епилептичен статус. Това е поредица от епилептични припадъци.  

Как да реагираме, ако присъстваме на епилептичен припадък?

Веднага трябва да повикате Бърза Помощ. Ако има възможност, да се наклони главата на пациента в странично положение, за да не се стигне до прехапване на езика. Много е трудно да се направи, докато човекът има пристъп. По филмите сме виждали, но в реалния живот ситуацията е доста стресираща и ако човек няма опит трудно може да се справи. Затова първото и най-важно е - да извикаме Бърза Помощ.

Как излиза човек от припадък?

Самият мозък има инхибиторни механизми, които реално прекъсват припадъка. При големите епилептични припадъци постепенно се прояснява съзнанието и пациентите излизат. Ние предизвикваме това медикаментозно.

Целият разговор с д-р Мирослав Алексовски, невролог в екипа на Медицински комплекс „Доверие“ в София може да чуете в подскаста „Беседи за здравето“.