Д-р Николай Болтаджиев е председател на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). Бивш председател на Националното сдружение на частните болници. С него разговаряме за валидността на Колективния трудов договор (КТД) и вписването на заплащане за лекарите в анекс към Националния рамков договор.

Д-р Болтаджиев, трябва ли болниците да спазват Колективния трудов договор, който беше подписан в Министерството на здравеопазването?

Болниците не са длъжни да го спазват, защото не е подписан от четирите национално представени работодателските организации. Това е направено от синдикатите, но за да е договор, трябва да има две страни. Подписан е и от една малка работодателска организация, която не е национално представена и не е свързана с болничната помощ.

Искам да напомня, че по същия начин КТД не бе подписан и по времето, когато министър беше д-р Москов. Тогава пак същият работодател на трима души го подписа и договорът остана недействителен. Сега нещата се случват по абсолютно същия начин.

Вследствие на този договор в анекса към Националния рамков договор се появи текст, който урегулира заплащането на медиците в болниците. Доколко това е редно?

Това е текст, който задължава да се изплаща определено минимално възнаграждение на лекарите и останалите медици. Към анекса е приложена една таблица, в която се посочва какви трябва да са тези заплати.

Колективният трудов договор не може да бъде основание заплащането на медиците да влезе в Националния рамков договор. Не само защото не е подписан от работодателите, но защото няма как с рамков договор да се заобикалят и коригират закони. Интересното е, че тук дори не е спазена терминологията, като трудовите възнаграждения се наричат по съвсем друг начин. В държавата има Кодекс на труда, Закон за лечебните заведения, който определя лечебните заведения като търговски дружества. Търговският закон не позволява на Касата да променя статута им и другите му разпоредби, произтичащи от него. Налице е противоречие със Закона за социалното осигуряване. Видно е, че Националните рамкови договори не уреждат въпросите за минималните и максималните трудови възнаграждения. Тези отношения се уреждат от Кодекса на труда. Не могат те да се определят чрез рамковия договор, сключен между БЛС и НЗОК. Регулирането на заплати на медиците в него е незаконно. Всички сдружения на болниците – общинските, държавните, университетските и частните, са против това, защото ще бъдат затруднени финансово. Това ще бъде много фатално, особено за общинските и държавните болници, и вероятно ще се стигне до закриване на някои от тях.

Интересното е, че се говори за повишаване на заплати и повишаване на цени на клинични пътеки, но лимитите остават същите. Ако погледнем бюджета по този начин, приходите на лечебните заведения ще се вдигнат с около 7%, но в никакъв случай няма да догонят увеличението, което е необходимо, за да се изплащат тези възнаграждения.

Всъщност досега в нито един рамков договор няма подобен текст. Той предполага начина, по който се организира и заплаща дейността, която е свързана със здравно осигурените. Ние плащаме здравни вноски, които да гарантират лечението ни. Това не са социални вноски, с които да се покриват заплати на некадърни и мързеливи лекари. Лекувал или не лекувал, лекарят ще получава еднакво заплащане с останалите си колеги. Това е много лошо за пациентите, защото така ще се премахне конкуренцията между медиците.

Какво ще се случи, ако този анекс, с този текст, бъде подписан?

Очаквам да се заведат съдебни дела и той да падне в съда.

Автор: Бойко Бонев