Проф. Емил Паскалев е председател на Българското дружество по нефрология и ръководи Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение на УМБАЛ „Александровска”. Това е единствената клиника в страната, която осъществява пълния обем на нефрологична дейност в четири основни направления: консервативна нефрология, диализно лечение, бъбречна трансплантация, редки болести. В интервюто коментира актуални въпроси, свързани с нефрологията и лечението на хроничното бъбречно заболяване.

Проф. Паскалев, кои важни събития, организирани от Българско дружество по нефрология, предстоят тази година?

Поради големия интерес на нефролозите от цялата страна се събираме два пъти в годината. Едно от тези събирания включва и участие на водещи нефролози от Европейската асоциация. 

Сега предстои Академия Нефрология, която има образователен характер. Тя ще се проведе на 12-15 май 2022 г. в Гранд хотел „Пловдив“ и е насочена към млади нефролози и към медицински сестри, които работят в звена за диализно лечение. Сестрите имат ключово значение там и е важно да поддържат квалификацията си. 

През есента предстои конференция, която е само за лекари по нефрология и специализанти. Има теми, които са мултидисциплинарни, интересни са и за други специалности. 

Какво включва програмата на пролетната Академия?

Тазгодишната академия ще е много интересна. Провеждането става на сесии, най-голямата е за бъбречни заболявания и усложнения от ковид при пациенти с вече установени диагнози, включително трансплантирани. Ще представим различни гледни точки, в зависимост от първичните бъбречни заболявания. Предвидили сме по-дъго време за дискусията, където да обменим мнения. Ще има сесия за редки болести, дори за такива, които още не са влезли в референтни мрежи. По този начин успяваме да постигнем по-голяма откриваемост на такива пациенти. Става дума за болест на Фибри - комплекс с туберозна склероза, кариомегален интерстициален нефрит. Напоследък се поставя въпроса за редки болести при децата с нефрологични изяви. Идеята е, когато навършат 18 г., да има приемственост, да се продължи тяхното лечение и наблюдение. Тук мога да се похваля с чудесна колаборация между педиатри и нефролози.

Кои са новостите във Вашата специалност, които ще обсъждате?

През последната година бе одобрена нова терапия с изключително големи възможности, която намира приложение и при хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Тя може да забави прогресията му. Така значително се удължава пътя до диализа или трансплантация, намалява се финансовата тежест върху здравната система. Пести се ресурс, тъй като лечението на ХБЗ струва в пъти по-малко, отколкото диализното лечение. Препаратът първоначално се използваше за лечение на захарен диабет тип 2, но вече се прилага и при други индикации. Колкото и добре да е лекуван, в даден момент диабетът напредва и дава бъбречно увреждане. Новата терапия може да се използва, дори когато бъбречното увреждане не се дължи на диабет. 

Може ХБЗ да е от артериална хипертония или други първични болести на бъбреците. Тоест, това е медикамент, който се използва за лечение на ЗДТ2, ХБЗ и сърдечна недостатъчност. Лекарството може да забавя развитието на трите заболявания, доказано е с много сериозни проучвания. Нека припомня, че сърдечната недостатъчност и особено диабет тип 2 са причина за ХБЗ в ⅔ от случаите. 

Терапията бързо бе одобрена за реимбурсация в удовлетворителен процент. Достъпна е за пациентите, освен това е в таблетна форма, най-лесният начин за пациента да се лекува. Така с един препарат може да се забави прогресията на три важни заболявания. Досега не можеше да се направи много, за да се спре задълбочаването на ХБЗ.

Когато говорим за ранно откриване на ХБЗ, има ли достатъчно специалисти по нефрология в страната, в по-малките градове?

Има концентрация в големите градове на нефролози, но там населението е голямо. В по-малките градове са достатъчни един-двама нефролози. Според мен насищането е равномерно, съответства на броя на населението. Във всички областни болници има нефрологични отделения, където работят колеги. Такива специалисти има и в много общински болници, които вършат чудесна работа по откриване и проследяване на пациентите. 

В нашата страна има 80 отделения за диализно лечение. Те са толкова много, защото, ако пациентите трябва да пътуват над 50 км, това ще затрудни достъпа.  

Кои са най-важните въпроси в нефрологията към днешна дата?

Европейската бъбречна асоциация, където членува и нашето дружество, все повече акцентира, че след 10 г. ХБЗ ще се нареди на пето място като причина за смърт. В момента всеки 10-и човек в света е с ХБЗ. За нас изводът е, че трябва активно да търсим тези пациенти. Активно да изследваме пациентите за увреждане на бъбречната функция и да ги установим. Така те ще започнат навременно лечение и ще се гарантира добра преживяемост.

Каква профилактика, изследвания препоръчвате в тази връзка?

Поддържаме контакт с общопрактикуващите лекари, като полагаме усилия да ги образоваме в посока профилактика, ранно търсене на пациенти с нарушения на бъбречната функция. 

Достатъчно е да се проследяват два показателя - серумен креатинин и прясна урина. Тези изследвания са достъпни и много точно показват първите изяви на бъбречно увреждане. Толкова евтини са, че дори всеки сам може да ги прави веднъж годишно. 

Пандемията има една добра страна - научи ни да проследяване по-често изследванията на урина, на креатинин. Серумният креатинин може да се повиши вследствие на самата инфекция с коронавирус. Може да е временно и после да се нормализира, но може и да остане някаква трайна увреда, затова контролът трябва да е сериозен. При изследването на урина се гледа за наличие на белтък, повишени еритроцити, левкоцити. Ако и трите показателя са с отклонения, тогава категорично има съмнение за бъбречна увреда. 

Автор Илияна Ангелова