Публикация
БЛС и НРД подписаха анекса към НРД

С подписването на Националния рамков договор за медицинските дейности смятам, че промяната в здравната система е в ход. Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова при подписването на Анекса към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. между Надзорния съвет на НЗОК и Българския лекарски съюз.
Тя заяви, че през 2022 година ще се влеят
604 млн. лв. повече средства
в полза на пациентите и на медицинските специалисти, които се грижат за тях.
„С Анекса към НРД 2022 слагаме приоритет върху профилактика и превенция; електронно здравеопазване; детско и майчино здравеопазване; увеличение на заплатите на медицинските специалисти и балансиране на неравенството в доходите; ефективност, прозрачност и контрол на медицинската дейност. Това е промяната, за която говорим и в името, на която действаме“, каза министърът.
Националният рамков договор предвижда ръст от над 30% на цените на дейностите в извънболничната помощ, които влизат в сила със задна дата от 1 януари 2022 г.
Средно с 25% ще е увеличението от 1 май 2022 г. в болничната помощ,
обясни председателят на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов.
„Увеличаването на финансирането на извънболничната помощ цели за първи път от много години да се преодолее диспропорцията и обръщането на пирамидата в посока превенция и профилактика спрямо болничното лечение. Друг много важен акцент е електронното здравеопазване. С изработването на наредба на министъра на здравеопазването, която е към края на своето обществено обсъждане, ще се регулира начинът на попълване на данните в Националната здравно информационна система (НЗИС). Концепцията е ясна – поетапно до 1 август дейностите, които НЗОК заплаща, ще бъдат обхванати от НЗИС, т.е. от една база данни. Това е стъпка към реално електронно пациентско досие“, обясни доц. Пандов.
Заместник-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов посочи, че с новия НРД
ще бъдат увеличени заплатите на медицинските специалисти.
„От 1 май до началото на август лечебните заведения трябва да осигурят брутни заплати на персонала в размер на 2 000 лв. на лекар, 1 500 – на медицинска сестра, 910 лв. – на санитар. По този начин те ще могат да се възползват от договорените средно по 25% по-високи цени на дейностите. Ако след 1 август лечебните заведения не успеят да изпълнят изискванията за основни заплати по Колективния трудов договор, то тогава те отново ще работят с увеличени цени, но в размер на 15%“, уточни д-р Брънзалов.
„Много тежки бяха разговорите докато намерим правилния подход да бъдат насочени средствата там, където да бъде изпълнена политиката на държавата в определените области“, заяви от своя страна управителят на НЗОК Проф. Салчев.
На подписването на Анекса към НРД присъства и председателят на Комисията по здравеопазване в НС доц. Антон Тонев.
„Видях един истински преговорен процес, в който имаше едно партньорско начало без да има разделение на позиции на по-голям и по-малък партньор. Смятам, че качеството на създадения проект като Анекс към НРД отговаря на нуждите и на условията на българската здравна система. Ясно е, че предстоят промени, които се надявам да са за добро“, посочи доц. Тонев.
Скандалите около лекарските заплати и анекса към НРД
Припомняме, че нито една от болничните асоциации не подкрепи този вариант на анекса към НРД. Техни представители коментираха, че Колективният трудов договор (КТД) не е подписан от тях и затова нямат задължението да го спазват. Те се обявиха категорично против в НРД да има текстове, които определят какви да са заплатите на медиците. Според тях не е редно болниците да работят по по-ниски цени на договорените клинични пътеки, ако не могат да осигурят заплатите, описани в КТД. Същевременно от Центъра за защита правата в здравеопазването обявиха, че ако анекса към НРД бъде подписан в сегашния вариант ще последват съдебни дела, които болниците най-вероятно ще спечелят.
Коментари
Някой зададе ли си въпроса защо специалността "Вътрешни болести" не е сред предпочитаните от лекарите в България? Отговорът е очевАден - Интернистът в България е с вързани ръце, "пчеличката" на всички тесни специалисти (в днешно време без специалност "Вътрешни болести", което води до осъкатяването им, но с възможност да лекуват по съответната специалност). Интернистът няма право официално да лекува пациент, а е превърнат в писарушка. Знаем, че в болниците интернистите лекуват пациентите, но други (тесни и осъкатени специалисти, без познания за друга патология), са лекуващи лекари. Срамота, госпожи и господа лекари по върховете! Нали вземате пример от здравеопазването в цивилизованите западни страни? Не виждате ли, че именно в тези страни интернистите са изключително ценени и търсени? Докато в България интернистът е с вързани ръце, с невъзможност официално да лекува пациенти по клинична пътека, ще има да се питате защо лекарите не желаят да специализират "Вътрешни болести". Замислете се и задействайте съответните промени. По примера на цивилизованите страни с добро здравеопазване. Иначе, впишете специалността "Вътрешни болести" за мъртва специалност.