Поетапно до месец август електронното здравно досие на пациентите ще обхване всички дейности от извънболничната и болничната помощ. Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова по време на ежегодния форум, организиран от „Икономедиа“, на тема „Дигитално здраве“.

Министър Сербезова посочи, че за три месеца е създадена нормативна уредба и технически предпоставки за реализация на електронното здравеопазване в страната, като резултат – всеки здравноосигурен гражданин може дигитално да получи информация за прегледите, медицинските изследвания и предписаните му лекарства, както и да се възползва от електронната рецепта.

От първи юни се дигитализират документите в извънболничната медицинска помощ – всички направления и амбулаторни листове, а от 1 август – всички дейности в болничната медицинска помощ – от историята на заболяването през извършените медицински дейности и прегледите до резултатите от тях,

 

отбеляза още министърът.

Това, което Министерството на здравеопазването прави в момента, е за първи път прозрачността и проследимостта да бъдат двупосочни – от една страна, пациентът да има пълен достъп до здравното си досие, а здравната каса – до извършената медицинска дейност.

Всичко това ще доведе до подобряване на контрола и повишаване на качеството

В реално време ще са видими свободните болнични легла за хоспитализация, с което ще се прекрати практиката линейките да обикалят между лечебните заведения в търсене на свободни легла, обясни проф. Сербезова.

„Основната полза от здравеопазването на светло е гарантирането на възможност за упражняване на осъзнат избор от страна на пациента, което допринася за постигането на терапевтични цели. Това ще повиши доверието в системата между пациента и лекаря и ще доведе до подобряване на качеството, ефективността и безопасността в системата чрез конкуренция и бенчмаркинг“, посочи здравният министър в презентацията, която изнесе пред участниците във форума.

По думите ѝ

дигитализацията е и път към подобряване на ефективността на лекарите

доколкото информираните пациенти задават по-фокусирани въпроси и в по-голяма степен се придържат към назначената терапия, като последното е предпоставка за дългосрочното подобрение на здравните показатели на нацията.

„Прозрачността в здравеопазването означава да имаме данни за разходи, ефективност и качество, за да повлияем върху поведението на всички заинтересовани страни – на пациентите, на медицинските специалисти и на изпълнителната и законодателната власт, като целта е пациентът реално да бъде в центъра на системата“, заяви министърът на здравеопазването.

Процесите излизат от хипотезата на непознаването

За да постигнем това е необходимо да разполагаме с надеждни и навремени данни, за да бъдат процесите в здравеопазването управлявани адекватно. На практика дълги години процесите бяха управлявани в хипотезата на непознаването, именно поради липсата на дигитализация, обясни още проф. Сербезова.

На форума присъстваха още министърът на електронното управление Божидар Божанов, председателят на Комисията по здравеопазване в НС доц. Антон Тонев, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, представители на лекарската и фармацевтичната гилдия, на „Информационно обслужване“ АД и др.