Доц. Красимира Христова, дм  e медицински директор на център по сърдечно –съдови заболявания  в София. Специалист по кардиология с над 25-годишен опит, експерт по  ехокардиография на национално и европейско ниво. Член на борда на директорите на Световната лига по хипертония и директор на регионалния офис за Източна Европа, както и член на експертния съвет към  Европейската асоциация по неинвазивна образна диагностика, Председател на Българската асоциация по неинвазивна образна диагностика и основател на Фондация по неинвазивна образна диагностика в кардиологията.

Доц. Христова, колко често и при какви условия се появява кардиотоксичност при лечението на онкозаболявания?

По последни данни, които имаме, кардиотоксичността се среща до края на онкологичното лечение на близо една пета от пациентите. Това доведе и до промяна на гайдлайните за терапията на тези пациенти и проследяването им. По-често преобладава късната кардиотоксичност, когато лечението е приключило. Ето защо съветваме след прекратяване на химиотерапията пациентите да бъдат насочвани към кардиолог за ехокардиография и да се наблюдава поне през първите шест месеца за признаци на кардиотоксичност. Наблюдението се  препоръчва при всички пациенти, които са провеждали химиотерапия.

Това проследяване е желателно да стартира с една изходна ехокардиография преди започване на химиотерапия, която се  повтаря на всеки три месеца по време на провеждане на лечението. В зависимост от общото състояние  на пациента, наличие на съпътстващи заболявания и продължителността на химиотерапията, възможността за прекъсване на процеса на лечение, поради увреждането на сърдечния мускул, е реална.

Какви са рисковите фактори за появата на кардиотоксичност?

В зависимост от типа на лечение много често пациентите, провеждащи химиотерапия, получават и доза радиотерапия. Това значително увеличава честотата на проявите на  кардиотоксичност, включително и изява на ранна такава. Рискови фактори са напредналата възраст, наличието на хронично заболяване, сърдечна недостатъчност и др. Жените са по-податливи и затова апелираме онколозите, когато провеждат лечение за рак на гърдата, да съдействат за проследяване на пациентките и от кардиолог.

На нашите форуми съобщаваме, че благодарение на ранната диагностика, кардиотоксичността е преодолима. С въвеждането на симптоматично лечение и превенция на сърдечната недостатъчност с бетаблокери и ACE инхибитори, можем да съдействаме пациентите да проведат онколечението си безопасно и без прекъсване.

Кардиотоксичността може да се появи при пациенти, които никога не са имали някакви сърдечни проблеми. Измерването на помпената функция и лонгитудиналният стрейн са задължителни, защото понижаването им  е показател за кардиотоксичност.

Какви са физиологичните й прояви, какво се случва с организма когато се стигне до кардиотоксичност?

Обикновено първите признаци могат да бъдат необичаен задух по време на химиотерапията, тахикардия, ритъмни нарушения. Те могат да се проявят още през първите месеци на онколечението, включително при млади пациенти, които никога не са имали кардиологични проблеми.

Какви са диагностичните възможности?

Диагностиката е изключително ехокардиографска. Поради използване на нова технология, каквато е оценката на миокарден стрейн или миокардна деформация, ние препоръчване пациента да я провежда при един и същи специалист с един и същи ехокардиограф, който разполага с тези нова технология, за да се открият рано тези промени преди да е настъпила промяна в помпената функция. Оценката на помпената функция с конвеционалната техника е с доста лимитиращи моменти, поради което приетите консенсуси  препоръчват това да се извършва с помощта на триизмерна ехокардиография. Тя дава по-голяма точност при измерването на функцията на изтласкване.

Какво е лечението, след като има доказана кардиотоксичност?

Обикновено, когато имаме известно  понижение на стойностите на глобалния лонгитудинален стрейн, в лечението на пациентите се включват бетаблокери или ACE инхибитори. Това са двете групи медикаменти, които могат да помогнат да се подобри и възстанови функцията на сърцето по време на химиотерапия.

До колко в България се изпълняват препоръките при химиотерапия, пациентите да бъдат консултирани и от кардиолог?

Запознаването с новите препоръки по отношение на проследяване и поведение при пациенти провеждащи химиотерапия  е било  тема на много съвместни събития с кардиолози и онколози, както и съгласуването му  с Българското онкологично дружество, което включи в гайдлайните съвременната ехокардиографска диагностика при пациентите, които провеждат химиотерапия. Ето защо в последните години е много рядко да срещнете онкопациент, който да не е бил на ехокардиографска оценка. Тя е задължителна при всички пациенти, които провеждат химиотерапия и лъчетерапия.

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари при проследяването на състоянието на пациента и откриването на кардиотоксичността?

За съжаление не всички общопрактикуващи лекари са запознати с това, че на всеки три месеца пациентът с онкологично заболяване трябва провежда ехокардиографска оценка. Нашата цел е да апелираме към лекарското общество да  се проследяват хората на химиотерапия, защото ранната превенция на кардиотоксичността не изисква прекъсване на провежданата терапия и спасява живот.