Публикация

Функционални стомашно-чревни разстройства и нуждата от мултицелеви подход

Функционални стомашно-чревни разстройства и нуждата от мултицелеви подход

 

Функционалните стомашно-чревни разстройства (FGID), включително функционална диспепсия (FD) и синдром на раздразненото черво (IBS), са сред най-често срещаните разстройства в гастроентерологичната практика. FD засяга 10–20 % от цялото население, а IBS — около 11 % от населението на света (Brun 2010, Lovell 2012, Enck 2016, Lacy 2016, Stanghellini 2016, Talley 2016).

 

При пациентите, страдащи от функционална диспепсия е налице един или повече от следните симптоми: постпрандиално усещане за пълнота, ранно засищане, епигастрална болка и парене в епигаструма. При синдрома на раздразнено черво има болка в корема, която се свързва с дефекация или промяна на навиците на изхождане.

 

Причините за симптомите на FGID все още не са напълно разбрани - обсъждат се различни функционални нарушения, които (самостоятелно или в комбинация) могат да бъдат отговорни за симптомите.

 

Свръхчувствителност

Дисфункциите в чревната нервна система, включващи нарушения при обработката на висцералната болка и в оста мозък-черва, могат да доведат до свръхчувствителност към стимули като разтягане на стомаха или чревната стена (Camilleri 2001, Drossman 2016, Enck 2017, Holtmann 2017). Това може да доведе до симптоми, включващи чувство за ранно засищане, ретростернален дискомфорт и епигастрална болка.

 

Хипер/хипомотилитет

Разстройствата на мотилитета на стомашно-чревния тракт може да повлияят на транспортирането на изпражненията и храната, както и на нарушената обемна адаптация. Проявяват се като чувство за ранно засищане, гадене и повръщане (Tack 1998, Iovino 2014, Enck 2017).

 

Възпаление

Нискостепенните възпалителни състояния може да доведат до променени свойства на стомашно-чревната лигавица. Морфологичните и функционалните промени в чревната пропускливост водят до различни симптоми при FD и IBS (Pike 2013, Vanheel 2014, Futagami 2015, Enck 2016, Enck 2017).

 

Променена чревна флора/микробиома

Може да се докаже, че промените в състава на микробиома възникват при подгрупа пациенти с IBS, но данните често са противоречиви и все още не може да се определи микробен подпис (Collins 2016, Enck 2016). Доказателствата за въздействието на микрофлората върху коремната болка при FD са противоречиви. Значителна част от експерименталните и някои клинични данни също свързват патогенезата на FGID с нарушения в целостта на епителната бариера, анормална ентероендокринна сигнализация и имунна активация (Barbara 2016).

 

Въздействие на симптомите

Поради фактът, че функционалните разстройства на стомашно-чревния тракт често са хронични, постоянното наличие на симптоми може да доведе до тежък психологически стрес. Това е свързано с дълготрайно и значително влошаване на качеството на живот. (Csef 2001, Houghton 2016).

 

Към днешна дата не съществува стандартна терапия за FGID. Целта на лечението е дългосрочно намаляване или елиминиране на симптомите.

 

Многоцелева терапия — съвременна концепция за лечение на FD и IBS

 

Многоцелевата терапия е ефективна и обещаваща концепция за лечение заболявания, свързани с множество причини, като FD и IBS. Главна роля има фитотерапията, тъй като билковите екстракти съдържат много активни компоненти, които могат да увеличат терапевтичната ефикасност.

 

Iberogast® е единствената многоцелева терапия, предлагана за лечение на функционална диспепсия, както се препоръчва от насоките на Римските критерии IV. Iberogast® съдържа девет активни съставки (горчив иберис, корен от пищялка, цвят от лайка, плодове от ким, плодове от бял трън, листа от маточина, листа от мента, змийско мляко и сладък корен), като всеки билков екстракт допринася с активни вещества, които са насочени към различни патомеханизми на FGID.

 

 Възможните механизми на действие на  Iberogast® за лечение на FD и IBS са:

  • Отпускане на фундуса и корпуса
  • Прокинетичен ефект върху стомашната кухина
  • Инхибиране на увеличената секреция на стомашна киселина, предпазване на езофагеалната лигавица от киселинен рефлукс, инхибиране на възпалението на лигавицата
  • Подобряване на мускулния тонус на долния езофагеален сфинктер
  • Двоен механизъм на действие върху гладките мускули на тънките черва (релаксиращ и тонизиращ ефект)
  • Отпускане на гладките мускули на дебелото черво
  • Чревен просекреторен ефект
  • Противовъзпалителен и антиоксидантен ефект
  • Облекчаване на висцералната свръхчувствителност

Фигура 1. Фармакологични механизми на Iberogast®

 

Iberogast® е единственото билково лекарство, одобрено за функционалните стомашно-чревни разстройства FD и IBS. Ефикасността и безопасността на продукта са потвърдени в над 20 клинични изпитвания.

 

Резултатите от рандомизирано, двойно сляпо, проучване за приложение на Iberogast® при пациенти с FD показват значително намаляване на стомашно-чревните симптоми към седмица 4, в сравнение с изходното ниво. 80 % от лекарите и 75 % от пациентите оценяват ефикасността на Iberogast® като „добра“ или „много добра“. Madisch (2001)

 

Отлично подобрение на оценката на коремните симптоми и коремната болка при синдром на раздразненото черво през 4-седмичния период на лечение с Iberogast® спрямо плацебо, показва друго двойно сляпо, рандомизирано, проучване сред 208 пациенти. Madisch et al. (2004)

 

 

Иберогаст® перорални капки, разтвор. Съдържа екстракти от 9 лечебни растения. Лекарствен продукт без лекарско предписание за лица над 3 години.

Дата на актуализация на текста: 01/2022

Притежател на разрешението за употреба: Байер България ЕООД

За контакти: Байер България ЕООД, София 1510, ул. Резбарска 5, тел.: +359 2 4247 280

 

IAL-21655/19.05.2022

CH-20220519-60

Литература:
(Barbara 2016) Barbara, G., C. Feinle-Bisset, U. C. Ghoshal, E. M. Quigley, J. Santos, S. Vanner, N. Vergnolle and E. G. Zoetendal “The Intestinal Microenvironment and Functional Gastrointestinal Disorders.” Gastroenterology, 2016. 150(6): 1305–1318.
(Brun 2010) Brun, R. and B. Kuo “Functional dyspepsia.” Therap Adv Gastroenterol, 2010. 3(3):145–164.
(Bytzer 2001) Bytzer, P. and N. J. Talley “Dyspepsia.” Ann Intern Med, 2001. 134(9 Pt 2): 815–822.
(Camilleri 2001) Camilleri, M., B. Coulie and J. F. Tack “Visceral hypersensitivity: facts, speculations, and challenges.” Gut, 2001. 48(1): 125–131.
(Collins 2016) Collins, S. M. “The Intestinal Microbiota in the Irritable Bowel Syndrome.” Int Rev Neurobiol, 2016. 131: 247–261.
(Csef 2001) Csef, H. “Funktionelle (somatoforme) Störungen beim internistischen Hausbesuch.” Internist, 2001. 42: 1476.
(Drossman 2016) Drossman, D. A. and W. L. Hasler “Rome IV-Functional GI Disorders: Disorders of Gut Brain Interaction.” Gastroenterology, 2016. 150(6): 1257–1261.
(Enck 2016) Enck, P., Q. Aziz, G. Barbara, A. D. Farmer, S. Fukudo, E. A. Mayer, B. Niesler, E. M. Quigley, M. Rajilic-Stojanovic, M. Schemann, J. Schwille-Kiuntke, M. Simren, S. Zipfel and R. C. Spiller “Irritable bowel syndrome.” Nat Rev Dis Primers, 2016. 2: 16014.
(Enck 2017) Enck, P., F. Azpiroz, G. Boeckxstaens, S. Elsenbruch, C. Feinle-Bisset, G. Holtmann, J. M. Lackner, J. Ronkainen, M. Schemann, A. Stengel, J. Tack, S. Zipfel and N. J. Talley “Functional dyspepsia.” Nat Rev Dis Primers, 2017. 3: 17081.
(Futagami 2015) Futagami, S., T. Itoh and C. Sakamoto “Systematic review with meta-analysis: post infectious functional dyspepsia.” Aliment Pharmacol Ther, 2015. 41(2): 177–188.
(Gschossmann 2002) Gschossmann, J. M., G. Holtmann and E. A. Mayer “[Epidemiology and clinical phenomenology of visceral pain].” Schmerz, 2002. 16(6): 447–451.
(Holtmann 2017) Holtmann, G., A. Shah and M. Morrison “Pathophysiology of Functional Gastrointestinal Disorders: A Holistic Overview.” Dig Dis, 2017. 35 (Suppl 1): 5–13.
(Houghton 2016) Houghton, L. A., M. Heitkemper, M. Crowell, A. Emmanuel, A. Halpert, J. A. McRoberts and B. Toner “Age, Gender and Women's Health and the Patient.” Gastroenterology, 2016. 150(6): 1332–1343.e1334.
(Lacy 2016) Lacy, B. E., F. Mearin, L. Chang, W. D. Chey, A. J. Lembo, M. Simren and R. Spiller “Bowel Disorders.” Gastroenterology, 2016. 150(6): 1393–1407.e1395.
(Lovell 2012) Lovell, R. M. and A. C. Ford “Global prevalence of and risk factors for irritable bowel syndrome: A meta-analysis.” Clin Gastroenterol Hepatol, 2012. 10(7):712–721.e4
(Iovino 2014) Iovino, P., C. Bucci, F. Tremolaterra, A. Santonicola and G. Chiarioni “Bloating and functional gastrointestinal disorders: where are we and where are we going?” World J Gastroenterol, 2014. 20(39): 14407–14419.
(Madisch 2001) Madisch, A., H. Melderis, G. Mayr, I. Sassin and J. Hotz “Ein Phytotherapeutikum und seine modifizierte Rezeptur bei funktioneller Dyspepsie.” Z Gastroenterol, 2001. 39(07): 511–517.
(Madisch 2004) Madisch, A., G. Holtmann, K. Plein and J. Hotz “Treatment of irritable bowel syndrome with herbal preparations: results of a double-blind, randomized, placebo-controlled, multi-centre trial.” Aliment Pharmacol Ther, 2004. 19(3): 271–279.
(Marzio 1998) Marzio, L., M. Falcucci, L. Grossi, F. A. Ciccaglione, M. G. Malatesta, A. Castellano and E. Ballone “Proximal and distal gastric distension in normal subjects and H. pyloripositive and negative dyspeptic patients and correlation with symptoms.” Dig Dis Sci, 1998. 43(12): 2757–2763.
(Pike 2013) Pike, B. L., C. K. Porter, T. J. Sorrell and M. S. Riddle “Acute gastroenteritis and the risk of functional dyspepsia: a systematic review and meta-analysis.” Am J Gastroenterol, 2013. 108(10): 1558–1563.
(Stanghellini 2003) Stanghellini, V., F. De Ponti, R. De Giorgio, G. Barbara, C. Tosetti and R. Corinaldesi “New developments in the treatment of functional dyspepsia.” Drugs, 2003. 63(9): 869–892.
(Stanghellini 2016) Stanghellini, V., F. K. Chan, W. L. Hasler, J. R. Malagelada, H. Suzuki, J. Tack and N. J. Talley “Gastroduodenal Disorders.” Gastroenterology, 2016. 150(6): 1380–1392.
(Tack 1998) Tack, J., H. Piessevaux, B. Coulie, P. Caenepeel and J. Janssens “Role of impaired gastric accommodation to a meal in functional dyspepsia.” Gastroenterology, 1998. 115(6): 1346–1352.
(Tack 2001) Tack, J., P. Caenepeel, B. Fischler, H. Piessevaux and J. Janssens “Symptoms associated with hypersensitivity to gastric distention in functional dyspepsia.” Gastroenterology, 2001. 121(3): 526–535.
(Tack 2002) Tack, J., I. Demedts, G. Dehondt, P. Caenepeel, B. Fischler, M. Zandecki and J. Janssens “Clinical and pathophysiological characteristics of acuteonset functional dyspepsia.” Gastroenterology, 2002. 122(7): 1738–1747.
(Talley 2016) Talley, N. J., M. M. Walker and G. Holtmann “Functional dyspepsia.” Curr Opin Gastroenterol, 2016. 32(6): 467–473.
(Thumshirn 2002) Thumshirn, M. “Pathophysiology of functional dyspepsia.” Gut, 2002. 51 (Suppl 1): i6366.
(Vanheel 2014) Vanheel, H., M. Vicario, T. Vanuytsel, L. Van Oudenhove, C. Martinez, A. V. Keita, N. Pardon, J. Santos, J. D. Soderholm, J. Tack and R. Farre “Impaired duodenal mucosal integrity and low grade inflammation in functional dyspepsia.” Gut, 2014. 63(2): 262–271.
(Wingate 2002) Wingate, D., M. Hongo, J. Kellow, G. Lindberg and A. Smout “Disorders of gastrointestinal motility: towards a new classification.” J Gastroenterol Hepatol, 2002. 17 (Suppl): S114.


Коментари