Българските пациенти чакат дълго за достъп до нови терапии, нямат достъп до скринингови програми, които биха улеснили ранната диагностика. Експерти представиха нови проучвания, които хвърлят повече светлина върху актуалните проблеми у нас. Възможностите за подобряване на достъпа до иновативни терапии е свързан и с реализирането на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика, бърз достъп до лечение и комплексна грижа за пациента, изтъкнаха експертите.

Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България представи проучване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) на индикатора за достъп до иновативно лечение в Европа „EFPIA WAIT“. Анализите показват, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Така например 31% от разрешените за употреба терапии между 2017-2020 г. от ЕМА са достъпни за българските пациенти чрез заплащане с публични средства към началото на тази година при средно за Европа 46%. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не са достъпни за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства.

Анализът отчита и различието във времето, необходимо, за да получат пациентите в Европа достъп до нови лекарства. Докато пациентите в Германия чакат около 133 дни, в Дания – 176 дни, в Швейцария – 191 дни, то в България този период е 764 дни.

В периода 2017 – 2020 г. са одобрени за употреба 41 онкологични лекарства. Към 1 януари т.г. всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно ниво на достъп за ЕС до 23 терапии. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия (54), а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.

30 нови терапии стават достъпни всяка година

Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health, представи проучване за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017 - 2021 г. Около 30 нови лекарствени продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г.

По думите му плащанията на НЗОК за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1% и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти, които са между -6% и -9%. С 12%-16% нарастват плащанията на НЗОК за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022 г. от 7.4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022 г.

Деян Денев, (на основната снимка горе) изпълнителен директор на ARPharM, представи възможностите за подобряване на достъпа до фармацевтична иновация и ефективно управление на бюджета за лекарства. По думите му фармацевтичната иновация ще стига до българските пациенти по-бързо, ако новите лекарства се включват в системата на заплащане от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е сега. Индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност могат да помогнат пациентите да получат бърз достъп до животоспасяващо лечение при приемливо бюджетно въздействие.

Парите за лекарства в общия бюджет намаляват

Денев отбеляза, че бюджетът за здравеопазване нараства значително по-бързо от лекарствения бюджет. Ако през 2017 г. 30% от обществените разходи за здраве са се падали на лекарствата, през 2022 г. плащанията за медикаменти са вече под 23% от общия здравен бюджет, който достига 8.3 млрд. лв. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Същевременно компенсациите и отстъпките, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК, за да покрие разликата между реалните нарастващи нужди на пациентите от лечение и бюджета на НЗОК за лекарства, се очаква за 2022 г. да надхвърлят 20% или 350 млн. лв.

„Фармацевтичната индустрия на практика кредитира здравната система, позволявайки й да осигурява лекарствено лечение над възможностите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства неограничено, тъй като при твърде високи нива на компенсации компаниите не само нямат приходи от въвеждането на нови терапии, а на практика реализират загуби.“ каза Денев.

За да се гарантира стабилността на лекарственото снабдяване, през 2023 г. бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности на населението. Прогнозите показват, че нужното увеличение на бюджета за 2023 г. ще е 12%. Дори и при такова увеличение отстъпките и компенсациите от компаниите към НЗОК за 2023 г. ще достигнат 370 млн. лв.

„Данните показват, че фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. За последните 8 години направените отстъпки от компаниите в полза на пациентите на НЗОК са над 1,500 млрд. лв.“, каза Деян Денев.