Необходимо е да се създаде Национална стратегия за справяне със сърдечно-съдовите заболявания като част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве - около тази идея се обединиха експерти, участници в конференция на тема „Обединениe за устойчив сърдечно-съдов план“. Целта е по този начин да се подобри превенцията, диагностиката и лечението в за тази сфера. Събитието се организира от Дружество на кардиолозите в България и Национален Алианс за сърдечно-съдово здраве. Специален гост беше проф. д-р Стефан Ахенбах, председател на Европейското кардиологично дружество. (На водещата снимка: проф. Ахенбах и проф. Гудев)

Цел: До 2030 г. сърдечносъдовата смъртност да падне с 1/3

Основен фокус на дискусията беше Планът за справяне със сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве (EАССЗ), обединяващ здравните специалисти, пациентите, застрахователите, изследователите и индустрията. Той има за цел да намали с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 г., да подобри достъпа до висококачествени оценки на сърдечно-съдовия риск и да създаде мултидисциплинарни пътеки в грижата за пациентите със ССЗ. Една от основните препоръки на Плана е създаването на Национален такъв, който да отразява реалната ситуация в държавите в Европейския съюз.

Присъстващите обсъдиха възможностите за мултисекторно сътрудничество, както и необходимостта от инвестиции и публично-частни партньорства в здравния сектор.

„Би било добре да започнем да говорим за сърдечно-съдово здраве, а не само за сърдечно-съдови заболявания. Това ще е смяна на парадигмата и Европейския план ще е предпоставка за това", каза при откриването проф. Асен Гудев, председател на Дружество на кардиолозите в България.

Проф. д-р Стeфан Ахенбах подчерта, че пандемията от COVID-19 разкри необходимостта от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, така и за хората, изложени на риск от такива.

„Европейският план за сърдечно-съдово здраве призовава за координирани действия за справяне с последиците от ССЗ в целия ЕС, което ще бъде от полза както за обществата, така и за  икономиките. Всеки европейски гражданин ще трябва да получи висококачествена оценка на сърдечно-съдовия риск независимо от това къде живее. Същевременно е необходимо всички пациенти със ССЗ да имат достъп до структурирани здравни грижи, които се фокусират върху техните индивидуални нужди и терапевтични цели. За да се постигне това, трябва да се фокусираме върху първичната превенция на населението, подобрения във вторичната превенция чрез навременно откриване, равен достъп до висококачествено насочено към пациента мултидисциплинарно здравно обслужване и по-продължително наблюдение и рехабилитация“, каза проф. Ахенбах.

Деян Денев, директор на Асоциация на научноизследователските фармацевтични поизводители в България (ARPharM) припомни, че продължителността на живота в държавите на ЕС се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко отколкото гражданите на 5-те най-големи страни в съюза.

„Въпреки наличните медикаменти, инвестирания бюджет за здравеопазване и стратегии за намаляване на риска от неблагоприятни сърдечно-съдови събития, грижите за пациентите с атеросклеротични съдови заболявания остават недостатъчни. Средно 350 000 пациенти всеки месец приемат някакво лечение за понижаване на холестерола, но същевременно продължават да се отчитат 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна смърт годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 млрд. лева, включваща директни и индиректни разходи, и нереализирани приходи. Същевременно фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства и се явява като кредитор на здравната система. Фармацевтичните компании покриват разликата между реалните нужди на пациентите и държавния бюджет за лекарства“, каза Деян Денев.

Данните сочат, че ССЗ (основно инфарктите и инсултите) остават водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци и струват на икономиката на Европейския съюз 210 млрд. евро всяка година. Сърдечно-съдовите заболявания са най-голямото здравно предизвикателство в Европа, което допълнително беше усложнено от COVID-19.

Само в България всяка година от болести на кръвообръщението загиват между 70–75 хиляди души, което представлява смъртност от 1100 на 100 хиляди души, което е около три пъти повече от средната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у
нас е два пъти по-голяма от средните нива в ЕС.

В края на конференцията експертите се обединиха около идеята да се създаде Национална стратегия за справяне със сърдечно-съдовите заболявания, част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве, която да подобри превенцията, диагностиката и лечението в за тази сфера.