В последните години сме свидетели на едно чудо в онкологията. Онкологичните заболявания от остри живото застрашаващи заболявания се превръщат в такива с хронично протичане. Това отбеляза по време на пресконференция днес доц. Николай Йорданов, член на УС на Асоциацията за палиативни грижи в България. Той добави, че е крайно време е да започнем да говорим не само за преживяемост на болните, но и за качеството им на живот и по-специално за палиативните грижи.  

„Палиативната грижа е грижата, придаваща човешко лице на онкологията и на всяко едно лечение. В „1984” на Джордж Оруел изчезват  понятия, като свобода, демокрация, защото когато хората нямат такова абстрактно понятие, те не се нуждаят от него. Какво липсва на нашето здравеопазване, като цяло? Аз се занимавам с палиативна медицина и мога да кажа, че на него не му липсват пари. На него му липсва милосърдие“, каза специалистът.

Като проблем доц. Йорданов посочи, че в България палиативните грижи не са на нужното ниво. По думите му у нас няма осигурени таблетки с морфин за нуждаещите се, а за един месец те струват 15 лв. По последни данни, които са от 2014 г. България е внеса 94 кг морфинов еквивалент. В Малта той е много повече при положение, че пазарът им е много по-малък, отбеляза специалистът. Според него не е финансово изгодно на фирмите са ги внесат у нас и затова те липсват.

„А не им е изгодно, защото Министерството на здравеопазването не им казва, какво да внесе. То е абдикирало. Хората умират в болки, защото от началото на тази година доставчикът си смени опаковките. Според българското законодателство опаковката трябва да бъде написана на кирилица и да има две червени линии, ако е опиат или две сини линии, ако е психотропно вещество, това остави онкоболните без обезболяващи в продължение на три месеца. Ако попитате МЗ какви количества обезболяващи са поръчали за следващата година, абсурдно е някой да може да ви отговори на този въпрос. Когато преди две години направих справка се оказа, че в Съвета за контрол на наркотичните вещества нямаше нито един лекар. Министърът тогава беше икономист, а в съвета имаше фармацевти, прокурор, учители, общественици, но нямаше лекари и представители на пациентите. Тези хора трябва да взимат решения“, коментира той.