По-различен ли е Пловдив за украинските бежанци? По-гостоприемен ли е? Защо те идват и остават тук не като туристи на чужда издръжка, а като хора, които са се организирали и с малко помощ се справят сами с връхлетялата ги беда?

Как украинката Яна Черкашина успешно се вписа само за няколко дни в екипа на Отделението по Урология в болница „Централ Хоспитал“ в Пловдив?

Войната я застигнала, докато е на почивка в Египет с големия й син Георгий

Ето какво още разказа тя:

Трябвало да изкарат там седмица, но заради атаките останали три.

След това ни качиха на самолета и ни откараха в Унгария. Оттам по наше желание се придвижихме до София. После се отправихме към Пловдив, защото тук имаме приятели, които бяха готови да ни помогнат. Намериха ни жилище, където се настанахме. Остана само да си намерим някаква работа,

разказа жената.

Малко след това дошло и предложението от Украинското консулство в Пловдив. Насочват жената, която по професия е медицинска сестра, към болница „Централ Хоспитал“. В лечебното заведение я приемат гостоприемно и радушно, но я назначават за медицински асистент, а да я посрещне идва лично собственикът доц. д-р Невен Фон Голденбург, който я приема с радост и я уверява, че може да разчита на него при нужда. Благодарна е за топлия прием и огромната отзивчивост на екипа. Засега среща известни трудности в комуникацията с пациентите, но при проблеми разчита на помощта на колегите в отделението.

До идването си в Пловдив, Яна е практикувала в различни области на здравеопазването в родината си, била е в инфекциозно отделение и в реанимация. Въпреки богатия опит, който има обаче, в България ще може да започне работа по нейната специалност, след като защити и презавери дипломата си според законите на нашата страна и на ЕС.

Животът на Яна в Пловдив е динамичен и дори натоварен в известен смисъл

Едновременно с работата 2 пъти седмично посещава безплатен курс по български език в Украинското консулство в Пловдив заедно със свои сънародници.

Вече имам резултати, а и се стремя да говоря на български, въпреки грешките, защото имам намерение да остана тук най-малко за една година,

обяснява Черкашина.

Планира да научи езика, за да защити димпомата си и да започне да практикува като медицинска сестра.

Много тъгува за Украйна и за дома им в родния й град Запорожие,

където е спътникът й в живота Иван и по-малкия й син Никита, който живее в столицата на Украйна - Киев. Мъчно й е за колекцията от прекрасни орхидеи в дома им, разцъфнали сега напук на войната, както и за домашните любимци - две котки, палави, но гальовни. Липсват й разходките до о. Хортица в р. Днепър, както и красивата гледка от прозореца на дома и красивия, богато отрупан с цветя вход.

Благодарение на съвременните технологии поддържа с близките си ежедневни контакти. И макар че не само разговарят, но и се виждат, общуването не е същото. Войната наистина е много жестока, казва Яна и се моли този ад да приключи по-бързо.