Публикация

Д-р Надежда Капанджиева: Информация за заболяването Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев)

Анкилозиращият спондилит (Болест на Бехтерев) е хронично ревматично заболяване, засягащо аксиалния скелет (СИ стави и гръбнака), характеризиращо се предимно с хронична възпалителна болка в гърба и скованост (с продължителност над 3 месеца и възраст при началото на симптомите под 45г.) и паралелен процес на ново костно формиране, водещо до промяна в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в подвижността му.

 

Анкилозиращият спондилит е най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света. Честотата му варира между 0.1% - 1.6%, до 2% за някои етнически групи. За България липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания, но се счита, че около 30 000 души страдат от заболяването у нас.

 

Диагнозата се базира на клиничните характеристики на болестта и обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското изследване на тези стави. Тъй като тези поствъзпалителни промени се развиват бавно в хода на болестния процес, не са представени при ранното заболяване. На практика могат да минат няколко години  (описани са до 9г.) преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследванене. Със съвременните достижения на техниката, в частност магнитно-резонансната томография, стана възможно обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на заболяването.

 

Болестта може да дебютира още в детска възраст. У възрастни лица се изявява обичайно в млада възраст, второто или третото десетилетие от живота (късно юношество и ранна зряла възраст), преди 45 годишна възраст. Средна възраст при дебюта на болестта около 26 тодини. Болестта се причислява към имуно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата й все още не са напълно проучени. За възникването й от значение е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини). Наследствеността е силно изразена - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

 

Дълготрайната болка в гърба при покой, включително нощем се счита за основен симптом. Болката се подобрява до голяма степен при двигателна активност. Тя е придружена от гръбначната скованост, като най-затруднено е раздвижването сутрин. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии. Нарушава се възможността за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието. Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници. Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

 

Основната цел на лечението на пациента с АС е да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот чрез контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания, запазване на функцията и социализацията.

 

Освен повлияване на болката и сковаността, една от важните цели на лечението е забавянето на прогресиращите структурни увреждания и съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. От съществена важност е и нефармакологичното лечение. Болните трябва да бъдат насърчавани редовно да правят упражнения и да спрат тютюнопушенето. Важно е също болните да се хранят балансирано и да избягват консумацията на излишни калории.

 

Оптималното лечение на болните с аксСпА изисква комбинация от не-фармакологични и фармакологични методи на лечение. Стремежа е към най-добрата грижа и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Обичайно е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог. Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори. То трябва да се ръководи от специалиста ревматолог, който наблюдава конкретния пациент.

 

Референции:
1.Masi AT, Wilkins WR. Does male:female sex ratio in ankylosing spondylitis change with age? J Rheumatol. 1996;23:947—8.
2.Mielants H, Veys EM, Joos R, Cuvelier C, De Vos M. Repeat ileocolonoscopy in reactive arthritis. J Rheumatol 1987;14:456-8.
3.Monnet, et al. Ophthalmology 2004;111:802 Ophthalmic findings and frequency of extraocular manifestations in patients with HLA-B27 uveitis: a study of 175 cases.
4.Ruffer MA. Studies of the paleopathophysiology of Egypt. Chicago: University of Chicago Press; 1921.

Коментари