Анкилозиращият спондилит е хронично ревматично заболяване, познато още като Болест на Бехтерев и засягащо аксиалния скелет - СИ стави и гръбнак. Хронична възпалителна болка в гърба и скованост с продължителност над 3 месеца и възраст при началото на симптомите под 45г., както и паралелен процес на ново костно формиране, водещо до промяна в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в подвижността му – са основните му характеристики.

Болестта на Бехтерев в световен мащаб е най-честото възпалително заболяване на гръбнака. Между 0.1% - 1.6%, до 2% за някои етнически групи за засегнатите. За страната ни липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания, но се счита, че около 30 000 души са българите с този проблем.

Диагнозата се базира на клиничните характеристики на болестта и обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското изследване на тези стави. Поради факта, че в хода на болестния процес поствъзпалителни промени се развиват бавно, те не са представени при ранното заболяване. Възможно е да минат няколко години, има данни за до 9 години, преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследванене. Съвременните достижения на техниката и в частност магнитно-резонансната томография направиха възможно обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на заболяването.

Средна възраст при пациентите с болест на Бехтерев е около 26 тодини. При някои хора заболяването започва още в детска възраст. Най-честата първа изява е в млада възраст - второто или третото десетилетие от живота и преди 45 години. АС се причислява към имуно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата й все още не са напълно проучени. От значение за проявата й е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини). Над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

Симптомите на анкилозиращия спондилит включват дълготрайната болка в гърба при покой, включително нощем. Тя е придружена от гръбначната скованост, като най-затруднено е раздвижването сутрин. Двигателната активност в голяма степен облекчава болката. Подвижността на гръбнака е силно ограничена още в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии. Възможността за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието е силно нарушена. Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници. Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

Основната цел на лечението на пациента с АС е да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот. Това се постига посредством контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания, запазване на функцията и социализацията.

Освен повлияване на болката и сковаността, една от важните цели на лечението е забавянето на прогресиращите структурни увреждания и съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. Нефармакологичното лечение също играе основополагаща роля. Промяната в начина на живот – спиране на тютюнопушенето, редовната физическа активност, са ключови. Важно е също болните да се хранят балансирано и да избягват консумацията на излишни калории.

Оптималното лечение на болните с аксСпА изисква комбинация от не-фармакологични и фармакологични методи на лечение. Стремежа е към най-добрата грижа и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Обичайно е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог. Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори. То трябва да се ръководи от специалиста ревматолог, който наблюдава конкретния пациент.