Болестта на Бехтерев или Анкилозиращ спондилит (АС) е хронично ревматично заболяване, засягащо аксиалния скелет (СИ стави и гръбнака). Характерно за това заболяване е хроничната възпалителна болка в гърба и скованост (с продължителност над 3 месеца и възраст при началото на симптомите под 45г.) . Характеризира се и с паралелен процес на ново костно формиране, което променя конфигурацията на гръбнака и значително ограничава подвижността му.

Анкилозиращият спондилит е най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света  - между 0.1% - 1.6% за засегнатите, като за някои етнически групи е до 2%. Липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания За България, но се смята, че близо 30 000 души страдат от заболяването у нас.

Анкилозиращият спондилит може да има първа изява още в детска възраст. У възрастни лица се изявява обичайно в млада възраст, второто или третото десетилетие от живота (късно юношество и ранна зряла възраст), преди 45 годишна възраст. Средна възраст при дебюта на болестта около 26 тодини. Болестта се причислява към имуно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата й все още не са напълно проучени. За възникването й от значение е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини). Наследствеността е силно изразена - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

Диагностицирането става на база на клиничните характеристики на заболяването и обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското изследване на тези стави. Тъй като тези поствъзпалителни промени се развиват бавно в хода на болестния процес, не са представени при ранното заболяване. Възможно е да минат няколко години  (до 9г.) преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследванене. Със съвременните достижения на техниката, в частност магнитно-резонансната томография, стана възможно обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на болестта.

Засегнатите усещат симптоми, най-характерни от които са: силна и продължителна болка в гърба при покой, включително нощем, придружена със скованост и трудно раздвижване сутрин. Болката се подобрява до голяма степен при двигателна активност. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии. Качеството на живот се влошава като някои дейности са трудно азтруднени. Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници. Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии на АС настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

Основната цел на лечението на пациента с болест на Бехтерев е да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот посредством контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания, запазване на функцията и социализацията.

Освен повлияване на болката и сковаността, една от важните цели на лечението е забавянето на прогресиращите структурни увреждания и съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. От Нефармакологичното  лечение също е от основна важност, като болните трябва да бъдат насърчавани редовно да правят упражнения и да спрат тютюнопушенето. Балансираното хранене и ограничаването на приеманите калории също играе важна роля.

Комбинация от нефармакологични и фармакологични методи на лечение е оптималното лечение на болните с аксСпА. Задачата е да бъде осигурена най-добрата грижа и това  трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори. То трябва да се ръководи от специалиста ревматолог. Терапията е свързана с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог.