Анкилозиращият спондилит, известен още като Болест на Бехтерев представлява хронично ревматично заболяване,което засяга аксиалния скелет  - гръбнак и СИ . Характерни за него са хроничната възпалителна болка в гърба и скованост . Болгата може да е с продължителност над 3 месеца, а възраст при началото на симптомите под 45г.. Характерен е и паралелен процес на ново костно формиране, което причинява промени в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в подвижността му.

Болестта се причислява към имуно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата й все още не са напълно проучени. За възникването й от значение е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини). Наследствеността е силно изразена - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

Симптоми и изяви на АС

Възможно е да дебютира още в детска възраст, като при възрастните АС се изявява най-често в млада възраст - второто или третото десетилетие от живота (късно юношество и ранна зряла възраст), преди 45 годишна възраст. Средна възраст за първа изява на заболяването е около 26 тодини.

• Дълготрайната болка в гърба при покой, включително нощем - основен симптом. Болката се подобрява до голяма степен при двигателна активност.
• Гръбначна скованост - болката е придружена от гръбначната скованост, като най-затруднено е раздвижването сутрин.
• Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии.
• Умората  - съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.
• Нарушена възможност за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието. Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници.

Анкилозиращият спондилит е най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света. Честотата му варира между 0.1% - 1.6%, до 2% за някои етнически групи. За България липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания, но се счита, че около 30 000 души страдат от заболяването у нас.

Диагноза и лечение на болест на Бехтерев

Диагностицирането се базира на клиничните характеристики на болестта и обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското изследване на тези стави. Тези поствъзпалителни промени се развиват бавно в хода на болестния процес, това е и причина те да не са представени при ранното заболяване. Може да минат няколко години  (описани са до 9г.) преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследванене. Магнитно-резонансната томография даде възможност обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на заболяването.

Лечението на пациента с АС цели посредством контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания  да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот, да се съхрани функцията и социализацията.

Освен повлияване на болката и сковаността, един от основните приоритети на лечението е забавянето на прогресиращите структурни увреждания и съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. Нефармакологичното лечение също има основна важност, като болните трябва да бъдат насърчавани да подобрят начина си на живот и да ограничат вредните навици: редовно да правят упражнения, да спрат, да се хранят балансирано, като избягват консумацията на излишни калории.

Комбинацията от нефармакологични и фармакологични методи

е залог за оптималното лечение на болните с аксСпА.  Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори. То трябва да се ръководи от специалиста ревматолог, който наблюдава конкретния пациент.

Стремежът е към най-добрата грижа и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Обичайно е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог