Болестта на Бехтерев е хронично ревматично заболяване, засягащо аксиалния скелет (СИ стави и гръбнака), познато е още като Анкилозиращ спондилит или АС. Характеризира се с хронична възпалителна болка в гърба и скованост, които могат да бъдат с продължителност над 3 месеца. Началните прояви на болестта са под 45г. Наблюдава се паралелен процес на ново костно формиране, водещо до промяна в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в подвижността му.

АС - най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света

Между 0.1% - 1.6%, до 2% за някои етнически групи са засегнатите. Макар у нас да липсват висококачествени епидемиологични проучвания, се смята, че около 30 000 души са засегнатите.

Болестта се причислява към имуно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата й все още не са напълно проучени. Отговорно за възникването й е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда:

• микробиом,
• инфекции,
• лекарства и
• експозиция на токсини.

Наследствеността е силно изразена - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

Често отнема години за да бъде поставена диагноза,

като тя се базира на клиничните характеристики на заболяването и обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското изследване на тези стави.

Могат да изминат няколко години, има данни за до 9г., преди поствъзпалителни промени  да станат откриваеми чрез рентгенографското изследванене. Със съвременните достижения на техниката, в частност магнитно-резонансната томография, стана възможно обективизирането на острото,активно, възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на заболяването.

Първите прояви на болестта могат да  бъдат още в детска възраст, но най-често това е през второто или третото десетилетие от живота, преди 45 годишна възраст. Средно около 26 години.

Симптоми на Болест на Бехтерев

Заболяването има следните прояви:

• Силна и нестихваща болка в гърба при покой, включително нощем. Болката се подобрява до голяма степен при двигателна активност.
• Гръбначната скованост, като най-затруднено е раздвижването сутрин. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии.
• Функционалните затруднения и влошаване качеството на живот - значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници.

Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

Комбинирано лечение на АС

Целта е да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот на заболелия чрез контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания, запазване на функцията и социализацията.

Оптималното лечение на болните с аксСпА изисква комбинация от нефармакологични и фармакологични методи на лечение.

Освен повлияване на болката и сковаността, една от важните цели на лечението е да бъде забавена прогресията на структурните увреждания. В това отношение съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение, дават обнадеждаващи резултати.

Нефармакологичното лечение също играе базисна роля. Болните трябва да бъдат насърчавани редовно да правят упражнения и да спрат тютюнопушенето. Важно е също болните да се хранят балансирано и да избягват консумацията на излишни калории.

Най-добрата и ефективна терапевтична грижа трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Обичайно е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог. Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори. То трябва да се ръководи от специалиста ревматолог, който наблюдава конкретния пациент.