Най-честото възпалително заболяване на гърба в световен план е Анкилозиращият спондилит. Заболяването е познато още като Болест на Бехтерев и представлява хронично ревматично заболяване, засягащо сакроилиачните стави и гръбнак.  Дълготрайна болка в гърба и скованост, която не отшумява над 3 месеца и възраст при началото на симптомите под 45г. Паралелно се наблюдава процес на ново костно формиране, което води до промяна в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в неговата флексабилност.

Болестта на Бехтерев се причислява към имуно-медиираните заболявания,

като механизмите и факторите, отговорни за появата й все още са в процес на проучване. Взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини) играе основна роля, както и генетичната обусловеност. Над 90% от риска за развитие на заболяването е наследствено детерминиран.

Честотата на разпространение на АС е между 0.1% - 1.6%, достигайки до 2% за определени етнически групи. Липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания в България, но се счита, че около 30 000 души страдат от заболяването.

Възможно е още в детска възраст да се наблюдават прояви на болестта, но обикновено средната възраст за дебют е около 26 години – втората и третата деката от живота на човек. Обичайно е преди 45 годишна възраст.

Диагностицирането нерядко се забавя във времето, като диагноза се поставя въз основа клиничните характеристики на болестта и обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското изследване. Поствъзпалителни промени при АС се развиват бавно в хода на болестния процес, затова и не са представени при ранното заболяване. Модерните достижения на техниката и конкретно магнитно-резонансната томография направиха възможно обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на заболяването.

Симтомите на Болест на Бехтерев се изразяват в

Продължителна нестихваща болка в гърба при покой, включително нощем. Раздвижването сутрин е силно затруднено. Физическата активност в голяма степен облекчава болката, която е съпроводена от скованост на гръбнака. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното гръбначно “вкостяване” в напредналите стадии. Нарушава се възможността за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието. Паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници увеличава функционалните затруднения. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви.

Лечението на пациента с АС

има за основна цел да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот чрез контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания, запазване на функцията и социализацията. Стремежът е към най-добрата грижа и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога.  Една от важните цели на лечението е и забавянето на прогресиращите структурни увреждания и съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. Нефармакологичното лечение играе на по-малка роля от фармакологичното. Болните трябва да спрат тютюнопушенето и редовно да правят упражнения. Балансираното хранене е част от постигане на по-добро качество на живот.

Оптималното лечение на страдащите от Анкилозиращ спондилит изисква комбинация от нефармакологични и фармакологични методи на лечение. Обичайно лечението на заболяването изисква  високи индивидуални, медицински и социални разходи, като управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира спрямо насоките на лекуващия ревматолог. Терапията на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори.