Анкилозиращият спондилит (Болест на Бехтерев) е хронично ревматично заболяване, засягащо аксиалния скелет (СИ стави и гръбнака). Представлява най-честото възпалително заболяване на гръбнака по света с честота между 0.1% - 1.6%, до 2% за някои етнически групи. Висококачествени епидемиологични проучвания за България скоро не са провеждани, но се счита, че около 30 000 души са с болест на Бехтерев.

Заболяването се характеризира предимно с хронична възпалителна болка в гърба и скованост, която често продължава над 3 месеца.  Възраст при началото на симптомите – обикновено под 45г. Характерен е и паралелен процес на ново костно формиране, което води до промяна в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в подвижността му.

Причини за развиване на Болест на Бехтерев: От значение е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда (микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини). Наследствеността е силно изразен фактор - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

При някои пациенти заболяването се проявява още в детска възраст. Обичайната изява е в млада възраст - второто или третото десетилетие от живота (късно юношество и ранна зряла възраст), преди 45 годишна възраст. Средна възраст при дебюта на АС е около 26 тодини. Болестта се причислява към имуно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата й все още не са напълно проучени.

Клиничните характеристики дават основание за поставяне на  диагноза АС. Диагнозата обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави – изобразяват се при рентгенографското изследване на тези стави. Тъй като тези поствъзпалителни промени се развиват бавно в хода на болестния процес, не са представени при ранното заболяване. Възможно е да изминат няколко години - описани са до 9г. преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследване.

Магнитно-резонансната томография е съвременно достижение на техниката, което направи възможно обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака още в най-ранните фази на заболяването.

Проявата и симптомите на заболяването понякога навеждат засегнатите към други заболявания. Дълготрайната болка в гърба при покой, включително нощем се счита за основен симптом на анкилозиращ спондилит. Тя е придружена от гръбначна скованост, като най-затруднено е раздвижването сутрин. Двигателната активност значително облекчава болката. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии. Това води до нарушаване на възможността за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието. Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници. Умората също е съществен симптом в клиничната картина на болестните прояви. В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

Основната цел на лечението на пациента с АС е да се подобри в дългосрочен план здравно-обусловеното качество на живот чрез контрол на симптомите и възпалението, превенция на прогресиращите структурни увреждания, запазване на функцията и социализацията.

Освен повлияване на болката и сковаността, един от важните приоритети на лечението е забавянето на прогресиращите структурни увреждания, като съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. От съществена важност е и нефармакологичното лечение. Болните трябва да бъдат насърчавани редовно да правят упражнения и да спрат тютюнопушенето. Важно е също болните да се хранят балансирано и да избягват консумацията на излишни калории.

Оптималното лечение на болните с аксСпА изисква комбинация от нефармакологични и фармакологични методи на лечение. Целта е най-добрата грижа за пациентите с АС и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога. Обичайно е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог. Лечението на всеки пациент, страдащ от болест на Бехтерев е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори и трябва да бъде назначавано и ръководено от специалиста ревматолог.