Анкилозиращият спондилит (Болест на Бехтерев) е хронично ревматично заболяване, засягащо аксиалния скелет (СИ стави и гръбнака). Причислява се към имуно-медиираните заболявания, като факторите и механизмите за появата на заболяването все още не са напълно проучени. От значение е взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда: микробиом, инфекции, лекарства и експозиция на токсини. Наследствеността има голяма роля - над 90% от риска за развитие на заболяването е генетично детерминиран.

Болестта на Бехтерев се характеризира с

• хронична възпалителна болка в гърба при покой и особено нощем - продължителност над 3 месеца и възраст при началото на симптомите под 45г.
• гръбначна скованост, като раздвижването сутрин е особено затруднено  
• паралелно протичащ процес на ново костно формиране, водещо до промяна в конфигурацията на гръбнака и значително ограничение в подвижността му.
• Умора

Болката се подобрява до голяма степен при двигателна активност. Ограничава се подвижността на гръбнака в началото от самото възпаление, а впоследствие и от формирането на костни мостове между прешленните тела и пълното “вкостяване” на гръбнака в напредналите стадии. Нарушава се възможността за осъществяване на различни функции и дейности от ежедневието. Функционалните затруднения значително се увеличават при паралелното засягане на ставите на горните и долните крайници.

В напредналите стадии настъпват промени в конфигурацията на гръбнака и в телостоежа, стойката, което може да създаде освен функционални и психологически проблеми у болните.

В световен мащаб анкилозиращият спондилит е най-честото възпалително заболяване на гръбнака. Между 0.1% - 1.6% са засегнатите, до 2% за някои етнически групи. За България липсват наскоро проведени висококачествени епидемиологични проучвания, но се счита, че около 30 000 души са с Болест на Бехтерев.

Клиничните характеристики на болестта са база за диагностицирането й

Диагнозата обичайно се подкрепя от доказателства за следвъзпалителни структурни увреждания на сакроилиачните стави, които се изобразяват при рентгенографското им изследване. Тъй като поствъзпалителните промени се развиват в хода на болестния процес, при ранното заболяване не са ясно изразени.Данните сочат, че е възможно да минат няколко години - описани са до 9г., преди те да станат откриваеми чрез рентгенографското изследванене. Развитието на технологиите и в частност магнитно-резонансната томография спомогна обективизирането на острото (активно) възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака в най-ранните фази на заболяването.

Лечението има за основна цел да подобри качеството на живот на болния

• чрез контрол на симптомите и възпалението
• превенция на прогресиращите структурни увреждания
• запазване на функцията и социализацията.
• забавянето на прогресиращите структурни увреждания

Стремежът е към най-добрата грижа и трябва да се основава на споделени решения между пациента и ревматолога.

Съвременните медикаментозни средства, прилагани като дълготрайно лечение дават обнадеждаващи резултати в това отношение. От съществена важност е и нефармакологичното лечение. Начинът на живот на хората с Бехтерев може да облекци състоянието им. Трябва редовно да правят упражнения, да спрат тютюнопушенето, да се хранят балансирано и да избягват консумацията на излишни калории.

Оптималното лечение на болните с аксСпА изисква комбинация от нефармакологични и фармакологични методи. Това е свързано с високи индивидуални, медицински и социални разходи, управлението на всеки един от които би трябвало да се прецизира от лекуващия ревматолог. Лечението на всеки пациент е индивидуално, съобразно клиничните прояви, резултатите от лабораторните тестове и образните изследвания, съпътстващите заболявания и психосоциални фактори и задължително да се ръководи от специалиста ревматолог.