Какво е витамин B12?

Хидроксокобаламинът

Рядко се изолира от човешкия организъм. Има силен афинитет към цианогрупите и се използва като антидот при цианидно отравяне. Има удължен полуживот в организма, но е скъп и трудно се дозира оптимално. Рядко се използва като хранителна добавка. Инжекционно се прилага при деца и възрастни с пернициозна анемия и очна невропатия.

Цианокобаламинът

Не е природен витамер на B12, но се изолира от човешкия организъм често, понеже се образува от другите форми на витамина при свързване с цианидна група ( такива попадат в организма с храната, ксенобиотиците, цигарения дим и други интоксикации). В организма може да се превръща във всеки от останалите витамери на B12. Прилага се парентерално като лекарство за предотвратяване на анемия след операции на стомаха и червата, при изтощени пациенти с чернодробни или бъбречни заболавания, при онкоболни и други. Таблетира се често като хранителна добавка поради ниската си цена.

Аденозилкобаламинът

Тои се получава в организма след трансформация от метилкобаламина. Участва в метохондриалната продукция на енергия и се включва в цикъла на Кребс - катализира превръщането на метилмалонилкоензима А в сукцинилкоензим А. Дефицитът му се остановява, когато нивата на метилмалоновата киселина (MMA) в кръвта са твърде високи, а пациентът е отпаднал и адинамичен. Като хранителна добавка е нестабилен в таблетна форма и се предлага само като течна формула, което налага употребата на консерванти и други помощни вещества.

Метилкобаламинът

"царският" витамин B12, понеже всички други форми в организма се трансоформират до него. Той се усвоява бързо, ефектите му се проявяват в кратки срокове и водоразтворимостта му е по-ниска, тоест това е един от малкото водноразтворими витамини които организмът може да акумулира - в черния дроб, бъбреците и други тъкани и органи. Метиловата група, която отделя в хода на метаболизма си, участва в процесите на метилиране, при което аминокиселината метионин се регенирира от АК хомоцистеин. Натрупването на хомоцистеин в кръвта крие рискове от възпалителни процеси в съдовия ендотел и последваща тромбоза или атеросклероза. Хиперхомоцистеинемията може да доведе и до неврологични и психиатрични смущения, както и до повишен риск от фрактури ( Morris, MS (july 2003). " HomocysteineandAlzheiimer'sdisease.". Lancetneurology. 2 (7): 425-8)