Интервю с доц. Красимир Антонов, гастроентеролог в МБАЛ „Св. Ив. Рилски”, София.

Доц. Антонов, новите медикаменти за лечение на вирусните хепатити изискват и нов, индивидуален подход, който в момента се смята и за най-перспективен. Попътна ли е схемата на НЗОК  на този подход, или му пречи?
Взимаме за пример хепатит С. Част от пациентите бавно отговарят на лечението, но успяват да изчистят вируса някъде на шестия месец от началото на инфекцията. При тези пациенти, за да получим трайно излекуване, терапията би трябвало да бъде продължена с още 6 месеца, тоест от 12 месеца тя да стане на 18 месеца. И това е, общо взето, световен консенсус.

Поради това, че здравната каса има фиксирани дати с определена продължителност на терапията, ние и да искаме да кандидатстваме за протокол за следващите три месеца, просто поради това, че програмата изключва продължение на терапията, тези пациенти не могат да получат това адекватно лечение. Те на практика ще получат само полагащите се 12 месеца и след като спрем терапията, има опасност болестта да се появи отново.

Ние като специалисти се събираме, променяме консенсуси и кандидатстваме да се променят програмите. Същевременно за пациентите с хепатит В, които са на дълги терапии, непрекъснато обясняваме на здравната каса, че лечението не може да е само за 3 години, най-малкото трябва да е в рамките на 8-10 години. Тоест при тези пациенти не трябва да има спиране на медикамента автоматично, а само при наличието на резистентност или противопоказания - както е във всички държави от Европейския съюз.

Експертите твърдят, че монотерапията ще роди биологични мутанти...
И затова е желателно да се започне с най-силните медикаменти, които имат най-мощно антивирусно действие с минимална резистентност, което означава на практика да се започне с най-скъпите лекарства.

Говорим за медикаменти, блокиращи размножаването на вируса. А интерферонът е медикамент, който може да стимулира имунната система, да изчисти вирусите. Следователно ние при интерферона нямаме опасност от резистентност, но много малък е процентът от пациентите, които се повлияват.

Затова сме принудени да използваме инклузивните аналози, от които всички пациенти се повлияват, но след някакъв период има опасност да се развие резистентност, да се прибавят нови медикаменти и по този начин терапията става още по-скъпа. Точно това разбиране трябва да има касата и да позволява при доказана резистентност да прибавяме още един медикамент. Защото в момента НЗОК приема, че пациентът има право да получава само един медикамент. Така че при поява на резистентност вторият, обикновено по-скъпият медикамент, се поема евентуално от касата, но другият се плаща от пациента.

Какво може да направят личните лекари, за да се подобрят резултатите при лечението на хроничните хепатити?
Просто когато се установи хронична инфекция, да насочват болните към специализираните заведения и по-бързо и по-коректно да се уточнява диагнозата. Съществува тенденция за задържане, и то немотивирано, на пациентите, които години наред не се насочват към специализираните центрове и се губи ценно време. Има случаи, когато това за съжаление се е оказало фатално, тъй като има вече декомпенсирана чернодробна цироза, където и тази терапия, за която си говорим, не може да бъде успешна.

А защо се случва това „изпускане” на болестта?
Заради неразбиране на нейната същност. Личните лекари се заблуждават при наличието на нормални чернодробни ензими, че пациентът няма чернодробна болест. Успокояват пациента, че всичко е наред, че с това ще си живее цял живот. Това е големият проблем – неразбиране на същността на хроничните вирусни хепатити. Ние искаме при нас пациентите да не идват, когато вече имат оплаквания, защото обикновено те вече са с чернодробна цироза и при тях за съжаление много малко може да се направи. Ние искаме да лекуваме тези пациенти, които нямат оплаквания и при които на практика болестта е в началото. Тогава терапията е най-успешна и съответно тези хора се връщат в обществото напълно здрави.

След като чернодробните ензими са в норма, кое може да е сигнал за личния лекар да насочи към специалист?
Когато пациентът съобщава, че е бил подложен на кръвопреливане или на масивни стоматологични интервенции, че най-вероятно съпругът/съпругата или някой от близките има хепатит, бил е или все още е наркоман, това са елементарни амнестични данни, които би трябвало да накарат личния лекар да помисли за такава инфекция и да предложи по-специализирано изследване.