Министър Асена Сербезова участва в заседанието на Съвета на ЕС по социална политика и здравеопазване

Министрите на България, Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия представиха общо писмо до Европейската комисия с настояване за редуциране на предстоящите доставки на ваксини, както и за предоговаряне на условията по споразуменията, подписани от ЕК. Целта - да бъде гарантирано ефективното разходване на публичен ресурс и да има клаузи, защитаващи обществения интерес, информира Министерството на здравеопазването.

По време на дебата относно Регламента за Европейското пространство за здравни данни, който се проведе вчера, 14 юни, в рамките на редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“ министър Асена Сербезова е изразила сериозната си загриженост относно излишъка на ваксини срещу COVID-19, които предстои да бъдат бракувани, тъй като доставяните количества сериозно надхвърлят потребностите на населението. Здравният министър припомни, че България е изпращала до ЕК писма с конкретни предложения за промяна в текстовете на споразуменията.

По време на заседанието министрите са обсъдили

очакваните ползи от цифровизацията на здравния сектор

но и от необходимостта от отчитане на ефекта върху здравните услуги и медицинските грижи в държавите членки, инвестициите в инфраструктура, защитата на личните данни и спазването на етични принципи, свързани с достъпа до данни на пациенти. Министър Сербезова е акцентирала и върху запазването на възможността за споделяне на пациентски данни като право, а не като задължение. Тя е подчертала, че е необходимо информираното съгласие на гражданите за употреба на данните им да остане, за да се съхрани доверието им в системата.

България споделя мнението, че дейностите на европейско ниво по разработване и внедряване на иновативни цифрови решения в подкрепа на обмена на здравни данни и информация с цел улесняване на трансграничното предоставяне на здравни грижи имат потенциала да постигнат заложените цели. Същевременно при внедряването и прилагането на тези иновативни решения следва да се отчитат различните възможности, спецификите на населението на всяка държава членка (включително по отношение на дигиталната грамотност сред застаряващото население), особеностите на здравната система, нивото на цифровизация, управлението и финансовият ѝ ресурс, е посочила още проф. Асена Сербезова.