Жлъчно-каменната болест (холелитиаза) е едно от най-често срещаните заболявания на храносмилателната система - среща се около 15% - 20% от възрастните. Самите жлъчни камъни са съставени и се образуват от жлъчни киселини, жлъчни соли, мастни киселини, мукопротеиди - муцин, както и повишено количество на холестерол и билирубин. Класифицират се като холестеролови - 90-95% от случайте и пигментни- 5-10% ( особенно при хемолитични анемии).

Как се стига до образуването им?

Наблюдават се голяма група от фактори, определящи и влияещи върху образуването на камъните в жлъчния мехур, а именно:

• Пол и възраст-  жлъчнокаменната болест е по-често срещана сред жените около и след четиридесет години;
• Диета – богатата на мазнини храна, както загубата на тегло особенно за кратък период стимулира  повишена секреция на жлъчни киселини и холестерол от черния дроб;
• Повишени нива на женски полови хормони;
• Захарен диабет – при тези пациенти има повишени нива на триглицериди, благоприятстващи образуването на камъни в жлъчния мехур;
• Наднормено тегло, преяждане с висококалорична храна, заседнал начин на живот, хормонална терапия (орални контрацептиви), генетични и много други фактори също така водят до повишена честота на развитие на болестта.

Хранителни фактори, които повишат риска от образуването камъни в жлъчния мехур, могат да бъдат също и намален прием на витамин С, фолиева киселина, калций, докато пълнозърнестият хляб и нискокалоричната диета могат да намалят риска от развитие на заболяването.

Напоследък заболяването зачести и в мъжкия пол, като характерното при мъжете е тежкото му протичане с развитие на усложненията на болестта.

Кога може да се предложи консервативно лечение и какво е то? 

Нехирургическото лечение на жлъчнокаменната болест се състои в разтваряне или разграждане на камъните. Съществуват групи от лекарства, намаляващи или водещи до разграждането на камъните в жлъчния мехур. Такива са например урсодезоксихолевата киселина, която е нетоксична, не повишава холестерола и в лечебни дози не причинява тежка диария.

Преди години бе въведена комбинацията от урсодезоксихолева киселина разтваряща камъните и статини, като основната роля на статините е понижаването на нивото на холестерола, който е  основният градивен материал за жлъчните камъни. Медикаментозната терапия се провежда продължително, макар че процентът на успеваемост остава нисък.

Поради ниския процент на успеваемост на медикаментозната терапия златен стандарт при лечението на камъните в жлъчния мехур е лапароскопската (безкръвна) холецистектомия, представляваща премахването на жлъчния мехур през наколко минимални разреза на коремната стена.

Какви са симптомите на жлъчно-каменната болест?

Голяма част от пациентите с жлъчнокаменната болест нямат симптоматика и заболяването се открива случайно при рутинен ехографски преглед. Тези пациенти не подозират наличието на заболяването и първата им изява е жлъчната колика.

Клиничната картина на жлъчнокаменната болест е типичната жлъчна колика – характеризираща се в силна болка в горния десен квадрант и епигастриума с разпространение към гърба и дясното рамо, често придружена от гадене и повръщане, особенно след грешка в диетата (консумация на мазна и пръжена храна).

Жлъчната колика обикновено трае от няколко часа до един ден и споннтанно преминава. Ако болката продължи над 24 часа, пациентът е длъжен да потърси лекарска помощ.

При условие, че оплакванията персистират или се засилват, трябва да се мисли за развитие на някое от усложненията на заболяването:

• Остър холецистит, представяващ остро възпаление на жлъчния мехур често водещо и до развитието на  гангрена на стената на мехура и перфорация и развитието на билиарен перитонит.
• Билиарен панкреатит, характеризиращ се с възпаление и на задстомашната жлеза (панкреаса).

Хроничният ход на заболяването би могло да доведе до хронични промени – фиброза и склероза на стената на мехура с загуба на функцията му, състояние, известно като хроничен холецистит.  Хроничният холецистит е един от факторите предразполагащи към развитието рак на жлъчния мехур.

Кога все пак се налага операция, какви са категоричните показания за операция?

Пациентите с камъни в жлъчния мехур и развитие на някое от усложненията на заболяването а именно с остър холецистит, с билиарен панкреатит, с други усложнения на холелитиазата, като хидропс, емпием или билиарен перитонит са показани за спешна оперативна намеса.

При останалите пациенти с безсимптомна калкулоза на мехура е препоръчително извършването на холецистектомия в планов порядък, при стиктно проследяване на размерите на камъните и състоянието на мехура.

Златен стандарт отдавна в света а вече и в България е лапароскопската холецистектомия - пълно отстраняване на жлъчния мехур. Оперативната намеса  се извършва през един, три или четири малки разреза на коремната стена с размери от 0.5 – 1 см. Предимствата на миниинвазивните техники са много и са се доказали във времето. Времетраенето на опертивната интервенция е сведено до минимум, рискът от инфектиране на раните е значително по-малък, болката в следоперативния период също е слабо изразена, а най-важното за пациентите е бързото възстановяване и работоспособност. Минимален  е и рискът от развитие на следоперативна херния в сравнение с отворената техника за холецистектомия.

Какъв режим трябва да се спазва след операцията?

Следоперативният период при пациентите, подложени на лапароскопска холецистектомия е сравнително по-гладък и свързан с значително по-малко обективни и субективни оплаквания. Повечето биват изписвани на първия следоперативен ден с необходимите медикаменти и назначения за хранителен режим.

При голяма част от пациентите, прекарали няколко жлъчни кризи и предприели оперативна интервенция, най-важното и ценно за тях е спирането на всякакъв диетичен режим един месец след оперативната намеса.

Моят съвет към всички пациенти с холелитиаза (камъни в жлъчния мехур) е стриктното проследяване от гастроентеролог и хирург, както и извършване оперативна интервенция в най-удобния момент за това.