Стратегическите антибиотици трябва да се използват само когато вече няма избор при конкретен пациент и са установени полирезистентни щамове, твърди вирусологът

Проф. Аргирова, защо твърдите, че антимикробната резистентност е действаща, а не предстояща пандемия?

Това не го казвам аз, а Световната здравна организация и твърдението й е напълно валидно и за българската действителност. В професионалните среди водим по разговори по темата още от края на ХХ в., защото още тогава стана ясно, че все по-често се срещаме с причинители на инфекции, които са резистентни на голяма част от наличните антимикробни лекарства. С днешна дата оценките са, че годишно в целия свят около 10 млн. души загиват заради антибиотичната резистентност. Затова проблемът е изключително сериозен и той далеч не засяга само болниците или лекуващите лекари, а обществото като цяло. Ако лекуваме неправилно и по начин, който води до антибиотична резистентност, това практически не е лечение, а усложняване на състоянието на пациента. Съвсем отделна, но също много важна тема е икономическото измерение на проблема, защото става дума за удължен болничен престой, оскъпяване на лечението, дълго отсъствие на болните от техните трудови ангажименти. Друг аспект на темата е свързан с биологичните вериги, в които неразделна част са животните, които също получават антибиотици по различни поводи и причини.

Как се отрази COVID-пандемията на проблема?

Тази пандемия изключително много ускори и задълбочи развитието на антибиотичната резистентност. Нашата страна е много напред в негативната класация. Много ми е неприятно да го кажа, но

ние сме на първо място в ЕС по употреба на антибиотици по време на COVID

А всички знаем, че става въпрос за вирусна инфекция, която няма как да се повлияе от антибиотици. През изминалия двегодишен пандемичен период отчетохме 8 пъти по-висока употреба на антибиотици в сравнение със средните нива в Европа. Румъния успя да намали с 20 на сто използването на антибиотици, а ние не само сме го повишили, но сме го повишили в пъти. Рядко се срещам с пациент, който да не е лекуван от COVID с два, три и повече антибиотика…

Ликвидирахме ли по този начин възможността много от масовите антибиотици да се използват при често срещаните инфекции?

Да, категорично.

Останахме без антибиотик, който да ни е последна резерва и надежда

Дори карбапенемите и холистините, на които дълго време разчитахме като „тежка артилерия“, вече са компрометирани заради неправилна и прекомерна употреба. Масово се назначават антибиотици без микробиологично изследване и без антибиограма, което означава лечение „на сляпо“ и често без обективна необходимост!

Какъв е начинът повече пациенти да се насочват към антибиограма?

Това трябва да е категорично изискване, що се отнася до болничното лечение. И отделно трябва да намалим решително използването на широкоспектърните антибиотици. Именно след антибиограма може да се установи кой причинител на какво лечение е чувствителен и при възможност да се предписва антибиотик, който е с много тесен спектър на действие. Ако някоя болница смята, че пести средства, като не прилага масово микробиологични изследвания преди антибиотично лечение, това е пълна заблуда. Напротив, може не само да влоши лечението и състоянието на пациента, но и да го оскъпи значително.

Защо е толкова трудна битката с антибиотичната резистентност?

Защото има доста голямо неразбиране в обществото по този проблем. Просто хората смятат, че приемайки антибиотици с повод и без повод, се застраховат и се лекуват по-успешно. Медицинската общност трябва постоянно и разбираемо да обяснява как реално стоят нещата. Вече

имаме проект на план за борба с антибиотичната резистентност, който е много добър и всеобхватен

В него е предвидено използването на така наречените стратегически антибиотици, когато вече нямаме избор при конкретен пациент и установяваме полирезистентни щамове. Но тези стратегически антибиотици са много по-скъпи и болниците няма да искат да ги купуват и прилагат.

Какво предлагате в този случай?

Да се изготви списък на стратегическите антибиотици и да се въведе задължението те да бъдат предписвани само след антибиограма и да бъдат заплащани отделно от клиничните пътеки. В противен случай пациентите, които са с инфекции с резистентни причинители, ги грози смърт в буквалния смисъл на думата.

Какво би струвало това на държавата и каква ще е финансовата ефективност на едно такова решение?

Ще ви дам за пример Италия. 5 млн. евро, вложени в осигуряването на стратегически антибиотици, според националния им план, само за непълна една година, е довело до позитивен ефект за 100 млн. евро, 20 пъти възвращаемост на такава инвестиция. При това тук говорим за финансовите средства, а става въпрос за спасени хиляди животи на хора. Разбира се, трябва да се стратифицира използването на тези стратегически антибиотици, да се проследява стриктно и да се контролира. Всичко това сме го заложили в Националния план.

Във Вашата болнична практика наблюдавате ли реално увеличаването на резистентните щамове микроорганизми?

Всекидневно! И това важи за всички болници! Не мога да ви опиша какви тревоги и усилия изисква лечението на пациент, при който се оказва, че няма с какъв антибиотик да повлияем. Но при нас, в „Токуда“ задължително преди назначаването на антибиотик се прави антибиограма, гарантирам за това!