Анна Свиткова е 30 години уредник на Къщата музей „Димитър Димов“, в момента е пенсионер. Тя е автор на книгата „Хипократ и Пегас“, която съдържа информация за 249 български лекари и учени, занимаващи се с писане. С нея говорим за подбудите й да напише книгата и нейното съдържание.

Г-жо Свиткова, какво Ви накара да се заемете с темата български лекари писатели?

Музеят на Димитър Димов е уникален, защото там се пази в оригинал целият архив за него. Той е филиал към Националния литературен музей. Един ден от Съюза на писателите лекари, който тогава все още беше клуб, изявиха желание музеят да стане техен дом, да работим заедно и да създадем награда на името на Димитър Димов.

Аз обичам да правя изложби и още тогава се роди в главата ми идеята за този феномен – писател, който има медицинско образование. Порових се първо в Речника на българската литература и открих много значими имена. Това са най-големите личност на българското Възраждане. Хората, допринесли най-много за самостоятелна църква, за осъвременяване на езика и образованието. Те са завършили образованието си в Германия, Франция, Швейцария или Италия. Като споменем д-р Петър Берон или пък Селимински и Никола Пиколо – това са хора, които са допринесли за българската култура и са впечатлили Европа със своята ерудиция и своето творчество. След Освобождението трябва да се създадат министерства, висши и средни училища, да се напишат учебници, правилници, закони. Лекарите, които се занимават с това имат и литературно творчество.

Кога започнахте да събирате материали за тези личности?         

Още 1996-1997 г. Имаше много архиви, но нямаше средства за организирането на изложба. Така мина 90-годишнината на Димитър Димов. За 100-годишнината със Съюза на писателите лекари решихме, че ще съберем пари и със средства от техните сметки и волни пожертвования от лекари направихме една евина, но хубава изложба в Народната библиотека. Тогава имаше конгрес на Международната организация на писателите лекари, които присъстваха на откриването.

Години след това проф. Златимир Коларов даде идеята да направим нова изложба, която да  бъде с висококачествени снимки. Разликата е тази, че при първата изложба имаше много оригинали, но те бяха в затворени витрини. Втората изложба беше подготвена да може да се носи и показва на различни места, без да има нужда от защита и охрана. Успяхме да заснемем най-ценните оригинали и да ги включим без проблеми в изложбата.

Как се стигна до идеята за книгата „Хипократ и Пегас“?

Проф. Коларов каза по повод на тази изложба, че е положен толкова много труд по събирането на тази информация. Тя не бива да умира с приключването на изложбата и затова аз трябва да направя книга. Аз се замислих и му казах, че ще има голяма трудност. За да събера на 20 пана материал за 200 човека беше голямо пресяване кое да се сложи и кое не. А книга се прави с идеята повече хора да влязат в нея и да има повече информация за тях. Изложбата е с визуални материали, а книгата е словесна. Така че се наложи доста да поработя, да се върна обратно назад и да потърся изворите на информация, какво от къде съм взела. Открих нови неща, ползвах семейни архиви.

Какво е съдържанието на „Хипократ и Пегас“?

Вътре авторите са разделени на няколко хронологични групи – Възраждане, Изграждане на новата държава, Модерна литература и Съвременна литература, а във всеки раздел са подредени по азбучен ред. В книгата попаднаха 249 души. За някои съм писала много, защото информацията съм я взела от материал, който ме е развълнувал. Например за Никола Блъсков, който е син на Илия Блъсков. Бил е лекар и е работил като такъв. Бил е много интересна личност и като лекар, и като творец. Просто има автори, за които съм получила по-хубав материал и за тях съм създава по-голям текст. За други, за които съм намерила от някъде по две-три изречения – по-малко.

Разбира се книгата не изчерпва групата на съвременните автори. Оказа се, че те са безкрайно много и може да се направи отделна книга само за тях. Много трудно се събира информация за тях, защото не са влезли в речници и справочници. Някои от тях са ветеринарни лекари, какъвто е бил Димитър Димов.

Кои са любимите Ви автори, от тези, попаднали в книгата?

Ако не броим Димитър Димов, който е център на моята вселена, мога да кажа, че много харесвам Владимир Полянов. Също проф. Александър Карпаров, който е много интересна личност. Много се възхищавам от Асен Златаров, който не е лекар, учил е химия, но се занимава с биохимия и медицина. Има и един литовец – Йонас Басанавичос. Това е единствения чужденец, който съм включила. Изкушавах се за Юрий Венелин, но се отказах. Йонас нямах сили да го махна от книгата. Този човек е живял в България и е работил като лекар. Правил е нововъведения в медицината. Жена му умира в България и я погребва тук. В градовете, в които е живял той е събирал етнографска информация, създавал е дружества по археология и история. За него големият български етнограф Димитър Маринов казва: „Той обичаше България повече от много българи“.

Автор: Бойко Бонев