Ново приложение ще улесни електронната прескрипция. На хартия трябва да остават само продуктите с наркотични продукти, рецептите от чужбина и антибиотиците, казва главният секретар на БФС

Г-н Маринов, току-що приключи  XV издание на Българските фармацевтични дни. Кое е основното предизвикателство за фармацевтите в момента?

Предизвикателствата са много, но точно в този момент, когато няма правителство и не могат да се правят законодателни промени, ние сме се съсредоточили върху неща, които могат да бъдат решени с нормативни промени. Такъв е например проблемът  с достъпа до т. нар. дефицитни лекарствени продукти. Има лекарства, до които не всички имат достъп. Пациентите ги търсят, аптеките също, но определени търговци на едро ги доставят само на определени структури и аптеки. На другите ги отказват. Смятам, че този проблем може да се реши, като се даде възможност

магистър-фармацевтът да вижда какви количества са налични в складовете или поне дали има такива количества

Практиката показва, че през софтуерите, които ползват аптеките, или през сайтовете на съответните складове едни аптеки виждат едни, други -  друго.  Смятам, че тази порочна практика ощетява най-вече пациентите, защото те се лишават от достъп до терапия.

По каква логика става тази избирателност?

Това е свързано с определени условия и договорки между търговци и аптеки.  Този проблем може да бъде решен с малка доработка на програмата СЕСПА. Ако търговецът на едро може да менажира собствения си интернет портал, то СЕСПА е национална система за проследяване и там количества не могат да бъдат скрити.

Каква е реалната ситуация с електронната рецепта?

На практика работи. От миналата година всички рецепти по здравна каса са задължително електронни. Белите рецепти (рецептите за свободна продажба) също работят електронно, но не се използват. В момента се разработва едно приложение, което ще даде възможност на всеки предписващ лекар да издава електронна рецепта от всяко място в България. Приложението ще е лесно за работа, максимално user friendly. Лекарят е лекар навсякъде, както казва председателят на БЛС д-р Маджаров и всеки, който можа да работи с банкомат, ще може да издава електронна рецепта. Когато е на работното си място – в болница, в МЦ, когато има достъп да софтуер, той ще бъде длъжен да издава само електронна рецепта. По изключение, когато е на домашно посещение, в системата на „Спешна помощ“, когато няма достъп до електронно устройство, ще се използват и хартиени. Смятаме, че трябва да останат само някои изключения за хартиени рецепти – за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества и за рецепти, издадени в чужбина. На последното заседание на УС направихме едно ново предложение за Наредба 4 – и антибиотиците да останат само на хартиени рецепти. Антибиотикът не е нещо, което трябва да се започне на момента. Дори да е изписан посред нощ, приемът му вероятно ще започне не по-рано от сутринта. Надяваме се тази система на да промени съотношението между хартиени и електронни рецепти в полза на електронните.

Кога ще влязат в сила тези промени?

Ще влязат в сила, ако МЗ ги приеме. Смятаме, че предложенията ни са абсолютно резонни, а режимът е доста по-мек, отколкото бе първоначалната идея. Ние сме се обединили около това становище с БЛС. И сегашният министър може да даде ход на тези промени. Важно е следващият министър да не ги отмени.

Доста се говори за фармацевтичната грижа. Какво трябва да се промени при нея?

Фармацевтичната грижа трябва да се отдели от цената на фармацевтичния продукт. В момента всички аптеки са стимулирани да отпускат повече и по-скъпи лекарства.  

Доходът или издръжката на една аптека не трябва да зависят в такава степен от нейния оборот

Ние в България сме шампиони по прием на лекарства, по доплащане на лекарствени продукти от пациента. В същото време сме изключително болни и всички пациенти са недоволни. Трябва да направим така, че без значение какво лекарство отпуска фармацевтът, той да е стимулиран да отпуска по-скъпия. Само тогава пациентите ще имат достъп до терапия, защото ще могат да си позволят и по-евтини лекарствени продукти. Решение на този проблем е генеричната замяна. Тя е свързана с генеричното предписване, което означава, че лекарят предписва лекарствения продукт по международно непатентно наименование, т.е. по съставки. След което пациентът с помощта на магистър-фармацевта избира този, който му е най-достъпен. Става дума за избор между няколко абсолютно еквивалентни терапевтично лекарства. Не се налага пациентът да разбира това, което заменя. Той само сравнява цени.

Специален акцент на фармацевтичните дни бяха трудовите права на фармацевтите. Има ли много нарушения и кои преобладават?

Водени от финансовия си интерес някои работодатели местят магистър-фармацевтите например от една аптека в другата от веригата, което е абсолютно в разрез със законодателството. В трудовия договор е вписан адреса на аптеката. По месторабота възниква и членството в БФС. Това се прави в опит да се укрият осигуровки, което е в ущърб и на държавата, и на фармацевта.

Усещате ли някаква промяна в гилдията в резултат на това, че по-често е във фокуса на общественото внимание?

Да, като че ли магистър-фармацевтите са с по-голямо самочувствие и достойнство. COVID-19 направи така, че пациентите да разберат колко полезни и важни могат да бъдат те – и по отношение на здравето, и по отношение на финансите им. Стана ясно, че фармацевтът може да спестява средства и на публичните фондове.

Оптимист ли сте относно идеята фармацевтът да стане и консултант на пациента за лекарствени взаимодействия, за придържане към терапията?

Той винаги е бил, но затова не му се заплаща. Смятаме, че

фармацевтичната консултация трябва да се плаща отделно от касата,

защото разходът, който би направило  обществото за тези консултации е несравнимо по-малък от ползите, които би допринесъл. Разбира се, трябва да има контрол как точно да се извършват тези консултации.

Интервю на

Лиляна Филипова