Проф. Яна Симова, д.м., е изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт, началник на Клиниката по кардиология в МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас и ръководител на Отделението по кардиология в Плевен. Тя е водещ специалист по ехокардиография в България, заемала е ръководни позиции в Европейското кардиологично дружество и Европейската асоциация по сърдечносъдово изобразяване. Отличена с многобройни награди за научни постижения. Ръководител на научна група за пост-COVID синдром. Търсен лектор и преподавател, зам.-главен редактор на научното списание „Кардиология § Кардиохирургия“, с над 350 научни публикации.  

Проф. Симова, каква е ролята на ехокардиографията при диагностиката на сърдечни увреждания? 

Ехокардиографията е основен диагностичен метод в кардиологията. Тя дава възможност за оценка на сърдечната структура и функция с ултразвук. С помощта на ехокардиография могат да се оценят сърдечните кухини (камери и предсърдия, леви и десни), сърдечните клапи (аортна, митрална, трикуспидална, пулмонална), както и кръвоносните съдове. 

При почти всички сърдечносъдови заболявания провеждането на ехокардиография е метод на първи избор в процеса на поставяне на диагноза, определяне на правилното лечение и проследяване на резултатите. 

Възможността на провеждане и интерпретиране на ехокардиографски образи е абсолютна необходимост не само за всеки кардиолог, но и за всички специализанти по кардиология, както и за лекари от много други специалности, като реанимация, кардиохирурия, спешна медицина, спортна медицина, педиатрия и др. 
 
Какви са нейните предимства в сравнение с други методи на образната диагностика? 

Ехокардиографията има няколко основни предимства пред останалите диагностични методи в образната диагностика. 

Първо, тя е неинвазивен метод на диагностика, т.е. не изисква съдов достъп, вкарване на контраст, стерилни условия, анестезия (локална или обща) и др. 

Освен това, ехокардиографията не използва йонизираща радиация, както например рентгеновите методи. Това, от една страна, е благоприятно за пациента (избягва се лъчево натоварване), а от друга има съществено положително екологично отражение, като не повишава общия радиационен фон. Това конкретно предимство позволява неограничена повтаряемост, т.е. провеждане на контролни ехографски изследвания, което прави ехокардиографията отличен метод на проследяване на състоянието на пациентите. 

Ехокардиографията е относително евтин диагностичен метод. Цената е по-висока от тази на електрокардиографията, но значително по-ниска от тази на изследвания, като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и др.  

Методът е широко достъпен - няма болница и почти няма медицински център, които да не предлагат провеждане на ехокардиография. Друг е въпросът за качеството на апарата и нивото на компетентност на медицинските специалисти.  

Ехокардиографията позволява лесно споделяне на образи и консултации между специалисти или между по-неопитни колеги и експерти, вписвайки се елегантно в реалността на телекомуникации и телемедицина. 

Ехокардиография можа да се извърши планово, както и по спешност, до леглото на болния, т.нар. point-of-care изследване. Това дава възможност за мобилност и експедитивност и прави метода удобен за приложение в спешни кабинети, линейки, медицински хеликоптери и полеви условия. 
 
Може ли сърдечното увреждане да се разпознае с кръвни изследвания? И какви са показателите? 

Лабораторните изследвания допълват клиничната картина и останалите диагностични методи в лечебно-диагностичния процес. Те могат да потвърдят или отхвърлят дадена диагноза. Водеща остава преценката на лекуващия лекар, в контекста на клиничната картина и след цялостна интерпретация на получената информация.  
 
Какво представляват стрейн изследванията? 

Стрейн е метод за оценка на деформацията на миокарда (вътрешната съкратимост на сърдечния мускул). Той е много чувствителен показател за оценка на функцията на сърцето. Може да даде отклонения от нормата и да сигнализира за увреждане на сърдечния мускул преди останалите показатели да реагират. Това е от изключителна полза за нас клиницистите, тъй като можем да установим ранни промени и да вземем мерки, преди нещата да напреднат до фаза, в която лечението е по-трудно или промените са вече необратими. 
 
При какви пациенти се провеждат най-често? 

Оценка на стрейн на миокарда може да се проведе при всеки един пациент, при който се провежда ехокардиография, стига да се разполага с необходимата техника и познания за това. Той допълва стандартното ехографско изследване, като дава допълнителна информация. Тази информация често може да е ключова при взимане на решения и определяне на поведението.  

Най-често анализ на стрейн се провежда при пациенти, при които се съмняваме за увреждане на сърдечния мускул – миокарда. Причините за това може да са много, като започнем от високо артериално налягане, атеросклероза и диабет, минем през вродените заболявания и стигнем да промени в миокарда в хода на инфекции или приложение на кардиотоксични медикаменти (например химиотераипия). 
 
Бихте ли споделили някой интересен клиничен случай от Вашата болница? 

За да илюстрирам ролята на оценката на стрейн на сърцето, мога да дам два примера. 
Българският кардиологичен институт работи от две години по програмата „Живот след COVID-19“ - безплатна, национална кампания за оценка на последиците от COVID-19 върху здравословното състояние в дългосрочен план. В рамките на тази програма установихме, че при част от пациентите с персистиращи оплаквания след COVID-19 , т. нар. пост COVID състояния, се установява дискретно нарушение на функцията на сърцето, което може да стане единствено при анализ на стрейн, докато останалите ехографски показатели остават в норма. Научихме се при такива пациенти да прилагаме кардиопротективна терапия (лекарства, които да защитават сърцето), както и да сме малко по-предпазливи в препоръките за увеличаване на физическата активност. За щастие, тези промени обикновено отшумяват, заедно с оплакванията, в рамките на три до шест месеца. 

Вторият пример е в областта на кардио-онкологията - направление, което развиваме активно в МБАЛ „Сърце и Мозък“, Плевен, в резултат на отличната колаборация и взаимни интереси в полза на подобряване на здравето на пациента, между клиниките по Кардиология и Онкология. Както е известно на всички, химиотерапията дава възможност за удължаване на живота на болните с онкологични заболявания. Тази терапия, обаче, не е безобидна. Наред с по-популярните странични ефекти, като гадене, косопад и др., които за щастие са преходни и обратими, често може да се наблюдава увреждане на сърцето – т.нар. кардиотоксичност. Именно провеждането на стрейн анализ по време на химиотерапия ни позволява да открием тези най-ранни промени и да вземем съответните мерки, за да защитим сърцето. В момента започваме работа и по проект за провеждане на ехокардиография със стрейн преди началото на химиотерапия, като целта ни е да открием тази част от болните, които са с повишен риск от изява на кардиотоксичност, за да ги предпазим от увреждане на сърцето. 

Какви са новостите при ранното изследване на сърцето и колко бързо навлизат те в България? 

По отношение на ехокардиографията новостите са много. Тук влизат 3D ехокардиография с все по-голямо усъвършенстване на технологията за визуализация и анализ. Също така оценка на деформацията на миокарда с помощта на стрейн, като и тук технологията напредва и позволява анализ не само на лява камера, но на дясна камера и на предсърдията. Друг аспект на развитие на технологията е минимализацията, с възможност за създаване на все по-компактни и преносими ехографски апарати. Това дава възможност за извършване на ехокардиография навсякъде, където има нужда, включително в спешни кабинети, линейки, на мястото на произшествия.  

Колко бързо навлизат тези технологии в България е въпрос на финансиране. Ние лекарите в болниците и медицинските центрове към Българския кардиологичен институт разполагаме с всички тези новости и предлагаме на пациентите ни здравеопазване на най-високо европейско ниво. 
 
Достъпни ли са най-новите технологии в ехокардиографията за масово приложение при пациенти, където има нужда? 

За съжаление, най-новите технологии в ехокардиографията не са достъпни за масово приложение при пациентите, нито за широка употреба и обучение на кардиолозите. Проблемът е във финансирането и възможностите за изплащане на подобни инвестиции. 

Автор: Бойко Бонев