Публикация

Предиабет и основно правило за храни в чинията

Предиабет и основно правило за храни в чинията

Д-р Румен Алексов е общопрактикуващ лекар. Завършил е медицина през 1991 г. Има придобити специалности по вътрешни болести и обща медицина, работи в групова практика в гр. Кюстендил. Осигурените пациенти в листата му са около 1200, предимно възрастни хора.

 

С него разговаряме за предиабета и новото ръководство за поведение на общопрактикуващите лекари при пациенти с това състояние.

 

Д-р Алексов, наскоро излезе ръководство за предиабет в помощ на общопрактикуващите лекари. Успяхте ли да се запознаете с него? Споделете, моля, първи впечатления.

Да, това „Ръководство за поведение на ОПЛ при предиабет“ излезе съвсем наскоро и предстои да се разпространи сред колегите както на хартиен носител, така и в електронен вариант на платформата ЕАПМО. Данните и препоръките, които ще цитирам по-долу, са изключително от него. То е изготвено от наши колеги, съвместно с водещи специалисти от други специалности. В последните дни имах възможността да се запозная с него и съм изключително удовлетворен от начина, по който е структурирано, от информацията, изложена в него, с едната цел – допълване на знанията и уменията на общопрактикуващия лекар при работа с такъв тип пациенти с предиабет.

Ще бъде ли полезно в ежедневната Ви практика?

Убеден съм, че всеки общопрактикуващ лекар, който се запознае с ръководството, ще открие много полезна информация и ще я ползва в ежедневната си дейност. За разлика от работата на наши колеги от определена специалност, които работят изключително тясно в тяхната област, в практиката на ОПЛ всеки ден се налага да работи с пациенти с изключително разнообразни проблеми и такъв вид систематизирани наръчници са изключително полезни.

 

В това ръководство са концентрирани данни от множество проучвания, препоръки, практически съвети, които, ако някой от нас започне да търси, за да ползва, ще трябва да отдели страшно много време.

Какво е предиабет и имате ли хора с това състояние в листата си?

Предиабетът не е обособена отделна нозологично единица (диагноза). С това понятие се обозначава състояние на повишена кръвна захар (КЗ) в стойности по-високи от приетата горна граница на нормата и едновременно с това по-ниски от тези, при които се приема диагнозата захарен диабет.

 

„Числовият“ израз на това определение изглежда така:

  • Кръвна захар на гладно  ≥6,1 до ≤6,9; 
  • ОГТТ (на 120 мин. след прием на 75 гр. глюкозен разтвор)  ≥7,8  до ≤11,0;  
  • гликиран хемоглобин ≥5,7 до ≤6,4

 

Когато се появи пациент с такива стойности извън приетите норми за КЗ на гладно, има възможност да се направят допълнителни изследвания за уточнение дали става въпрос за предиабет, или захарен диабет. Такива допълнителни изследвания са орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ) и/или изследване на т.нар. гликиран хемоглобин. Няма да навлизам в подробности кое изследване какви предимства или неудобства има, защото това е направено подробно в цитираното ръководство.

 

Изследването на КЗ през годините откакто работя като ОПЛ (над 20 г.) мога да кажа, че е едно от най-честите сред пълнолетните пациенти. Тя се изследва при всеки човек с установени: наднормено тегло и най-вече при затлъстяване, артериална хипертония, при хора, обремени с фамилна анамнеза за захарен диабет от родителите си, при жени, родили по-едри деца (над 4 кг), при хора с ниска физическа активност или т.нар. „заседнал начин на живот“. Това става при ежегодните профилактични прегледи, предоперативно и при други поводи. При тези множество изследвания естествено е да виждам такива резултати, които отговарят на критериите за обозначаване на състоянието предиабет.

За коя възраст е характерен обикновено предиабетът? Среща ли се сред млади хора?

По принцип с увеличаването на възрастта се повишава броят на хората с предиабет. Най-високата честота е в седмата декада от живота. Предиабетът засяга и младата възраст, наличието на наднормено тегло е основание за изследване (скрининг) на лица над 30-годишна възраст. Да, среща се и при млади хора, но по-рядко.

Сега, покрай пандемията, увеличи ли се броят на засегнатите? Какво сочат наблюденията във Вашата практика и световните проучвания?

Не мога да кажа дали се е увеличил броят на засегнатите. Факт е обаче, че по време на Ковид-пандемията хората си правеха по-малко изследвания, не само профилактични, ограничи се физическата им активност, взимаха се множество препарати ­­– лекарствени и нелекарствени. Всичките тези събития вероятно ще доведат до увеличен брой случаи с предиабет, но това ще може вероятно да се отчете, като измине 1 година от края на пандемията. В бъдеще ще излизат допълнителни данни с различни информации за това какво се случи, докато тя траеше.

Има ли симптоми, както и фактори, които издават риска от развитие на това състояние?

Пак ще уточня, че това не е заболяване, то е едно междинно състояние, само по себе си не предизвиква някакви симптоми, каквито има например при захарния диабет. По-горе изброих най-честите рискови фактори, които са причина ние, общопрактикуващите лекари да назначим изследване на кръвна захар на даден пациент. Важно е хората да знаят, че поне веднъж годишно трябва да ходят при личния лекар и да си правят необходимите изследвания.

Лесно ли се установява предиабетът?

Определянето на състоянието предиабет е сравнително лесно, установява се с елементарни лабораторни изследвания. Тези изследвания са вид скрининг и той всъщност е насочен към откриване на захарен диабет и, както споменах по-горе, в зависимост от лабораторния резултат, се определя в коя графа е пациентът. Интерпретацията на резултатите също не бих казал, че е трудна, достатъчно е колегите да мислят в посока да определят кои пациенти са в риск.

Как се наблюдава такъв пациент? Колко често трябва да ходи на лекар?

Пациентите, „попаднали“ в графата предиабет, подлежат на наблюдение, дават им се указания за промяна в начина на живот и в храненето, или там, където има възможност, нещо от обичайните навици да се промени. Обикновено назначавам нови изследвания в порядъка между 4 - 6 месеца и ежегодно проследяване.

 

Проследяването е важно, защото е установено, че 50% от хората с предиабет в рамките на следващите 5 години развиват диабет.

Как трябва да се храни такъв пациент? Как влияе кафето на кръвната захар?

Относно храненето на хората с предиабет съществуват множество съвети, диети и режими на хранене. Ако се зарови човек в тази тема, ще открие множество материали. Важното според мен е да се прецени съответният човек с неговите възможности, разбирания, условия на живот и други такива фактори и да му се препоръчат неща, реално изпълними от него. Информации и съвети, съдържащи множество грамажи, калории и прочие, са трудни за асимилиране от повечето хора, което ги прави и трудно изпълними.

 

 

Тук ще си позволя да цитирам един модел на хранене, описан в споменатото „Ръководство за поведение на ОПЛ при предиабет“, който според мен е много удачен и считам за разбираем от всеки. Това е т. нар. модел на „Чинията на здравословно хранене“ – удобен и практичен начин за „подреждане“ на подходящи храни в определено съотношение при всяко хранене. Половината от чинията трябва да съдържа зеленчуци, една четвърт от нея да е с източници на протеини и останалата четвърт - зърнени храни и източници на нишестени въглехидрати.

 

Доколкото ми е известно, самото кафе не влияе на кръвната захар. Съветвам пациентите, които пият кафе, да приемат по едно на ден, като ограничат ползването на захар в него.

 

Относно захарта препоръките са за силно ограничаване до спирането ѝ. Самата захар, която консумираме, принадлежи към т.нар. „бързи“ захари, препоръките са за ползване на т.нар. „бавни“ захари, например пълнозърнест хляб, геврек, овесени ядки, варива, мляко, както плодове и зеленчуци.

Какво е лечението? За да не се стигне до диабет, предписаният режим за цял живот ли е?

Няма специално и специфично лечение. Препоръките за хранителен и двигателен режим са за постоянно. Целта тук е редукция на теглото 7 – 10%. Все пак трябва да отбележа, че около половината от хората след години развиват захарен диабет и тогава към тези препоръки се добавя и съответното антидиабетно лечение. При наличие на т.нар. метаболитен синдром или затлъстяване с ИТМ ≥35 може да се включи евентуално метформин или акарбоза, има някои хранителни добавки, които съдържат природни продукти и биха могли да се ползват при желание от страна на пациента.

 

Интервю на Татяна Вълкова

Коментари