Алтернативата е да се обособят клинични пътеки "Сепсис" и "Микотичен сепсис", тъй като това са състоянията, изискващи най-скъпо лечение при деца, казва началникът на Клиниката по педиатрия, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

Проф. Иванов, до каква степен децата са засегнати от проблема с антибиотичната резистентност?

Те не се отличават качествено в това отношение от останалата пациентска популация. Просто при тях развитието на заболяванията обикновено става много по-бързо и това изисква съответната реакция от страна на лекуващите педиатри. Резистентността е свързана с промяната в генетичната структура на отделните бактерии, а това от своя страна има много тясна връзка с механизма, по който се определя необходимостта и се предписват антибиотиците. Контролът върху това лечение също има много сериозна роля за увеличаване или намаляване на антибиотичната резистентност.

Каква е ролята на педиатрите от доболничната помощ и на общопрактикуващите лекари в ограничаването на антимикробната резистентност?

Ако приемем, че резистентността на бактериалните причинители на заболявания е свързана с приема на антибиотици, с по-голямата им употреба, както и с предписването на по-широкоспектърни антибиотични препарати, лекарите имат сериозна роля, като трябва по-добре да прецизират индикациите за антибиотично лечение, а при тяхното наличие, да дават колкото се може по-тясноспектърен антибиотик и след това да контролират правилния прием като доза и продължителност на курса. Но колегите са в сложна ситуация, защото ако при една респираторна инфекция предпишеш антибиотик, ти до голяма степен се предпазваш от вторична бактериална инфекция, дори и в началото заболяването да е с вирусна генеза. А

отказът от антибиотично лечение и изисква по-чести прегледи, по-чест контрол и носи по-голям риск

за общопрактикуващия лекар. В крайна сметка стриктното спазване на правилата за добра медицинска практика по отношение на антибиотиците изисква много повече време за един пациент, като често общопрактикуващият лекар не може да си го позволи с оглед на потока от пациенти.

Какви са ефективните начини да спре безконтролният прием на антибиотици в домашни условия и в болниците?

На пръв поглед изглежда лесно. Щом говорим за безконтролен прием, явно трябва да се наложи контрол. Както знаете, добрата фармацевтична практика изисква антибиотиците да се отпускат само срещу рецепта. Друг е въпросът дали и кой следи това правило да се спазва в реалната практика. Както и в други области на медицината у нас, проблемът е в контрола. Колкото и добри да са ни законите и наредбите, ако те остават на книга, ефектът е съответен…

Често ли в болничната педиатрична практика се срещате със септични състояния и губим ли деца заради тежки инфекции?

Сепсисът определено е чест. В крайна сметка болничната помощ е точно за това – да лекува тежки пациенти. Те обикновено изискват и настаняване в интензивно отделение. По отношение на фатален изход от сепсис при децата, това не е толкова често, защото използваме всички възможни антибиотици, които са достъпни. Много от тях са off-label или с регистрация само в EMA, но не и у нас, но има механизми те да бъдат ползвани легално.

Целта е да правим всичко възможно за овладяване на тежките инфекции при децата

Търсим антибиотик, докато не установим ефективен, включително и комбинация от няколко. Разбира се, става въпрос за много скъпо лечение. Много са важни и другите грижи за пациента – поддържане на сърцето и белия дроб, адекватна хидратация, хранене и т.н.

Създават ли клиничните пътеки ограничения във възможността да лекувате инфекциите максимално ефективно?

Самите пътеки – не, там няма рестрикция за приложението на антибиотици. Проблемът всъщност е, че

самите пътеки не са остойностени за лечение на тежки инфекции при деца в интензивно отделение

Терапията в интензивно отделение, която по принцип е скъпа, се реимбурсира на база на клинични процедури, които са допълнително включени към клиничната пътека. Има и механизъм за броя леглодни, процедури, които трябва да бъдат осъществявани при всеки конкретен пациент. В тези процедури реимбурсацията на антибиотичното лечение не е заложена изрично. При новородените и децата с ниско тегло, при които дозата на антибиотика е на килограм, абсолютното необходимо количество е относително малко и тогава процедурите покриват до голяма степен лекарствата. Но при пациентите на по-голяма възраст предвидените в пътеката средства не са достатъчни.

Трябва ли нови стратегически антибиотици да се финансират отделно от цената на пътеките?

Това е един от пътищата да не се съобразяваш с цената на антибиотика, когато той е необходим за пациент в тежко състояние. Защото известно е, че ние сега търсим относително по-евтини антибиотици, което за стандартното лечение има значение. За болницата цената е фактор. Но при една система за стратегически антибиотици, които се финансират по отделен механизъм, това ще даде по-големи възможности и по-голяма свобода в терапията. Друг начин е да има клинична пътека „Сепсис“, както и „Микотичен сепсис“. Това са състоянията, които изискват много скъпо лечение.

По какъв начин държавата може да стимулира по-широко прилагане на микробиологични изследвания и в болниците, и в доболничната помощ, преди да се предписват антибиотици?

По отношение на болниците това е сложен механизъм, свързан изцяло с тяхното финансиране. Става въпрос за една вътрешна преценка какви приходи носят хоспитализираните пациенти и как тези пари ще се разпределят. Колко отиват директно за изпълнителите на дейността и какво може да се насочи към допълнителните структури – образна диагностика, лаборатория  и т.н.

При по-добро финансиране на пътеките  болниците ще могат да си позволят да отделят повече средства за диагностична дейност

През последните няколко години ние сме щастливи да разполагаме с PCR-скринингов панели за изследване на дихателните пътища, цереброспинална течност и др. Това е съвременен метод, който позволява за два часа да получим резултат дали се установява наличие на някои от най-честите причинители на инфекции. Мога да дам за пример херпетичния енцефалит, който е най-честият спорадичен неепидемичен енцефалит и ние сме длъжни всеки пациент с такова заболяване да го лекуваме с ацикловир, а това лечение струва стотици левове. Със съвременния метод веднага установяваме има ли реална нужда от този медикамент или не. Така че този тип диагностика също е една възможност за оптимизиране на терапията и нейното приложение по строги показания.