Едва 3,1% от лекарите по света не одобряват имунизацията срещу COVID-19

Повишава се доверието във ваксините срещу COVID-19 в световен мащаб. Това става ясно от проучване на Barcelona Institute for Global Health, проведено сред 23 страни. Във всяка от тях са интервюирани по 1000 души с различна възраст, пол, образование и финансов статус. Приблизително половината са жени (50,2%), три пети (59,9%) са на възраст 30–59 години и една пета (22,4%) са с висше образование. Здравните работници са 10,8% от всички анкетирани.

Общата картина сочи, че през 2020 г. 71,5% от хората са изразили доверие към ваксината. Една година по-късно тази цифра се е повишила до 75,2%. Интересното е, че има няколко държави, в които доверието в рамките на една година намалява на фона на общата тенденция. Най-сериозно е то в Южна Африка, където неодобрението се е повишило с 20,9%. В САЩ също е регистрирано увлечение от 8,8%. Останалите страни са Нигерия (8,2%) и Русия (3,3%).

Във всички страни колебанието относно ваксината е свързано с липсата на доверие в нейната безопасност, както и със скептицизъм относно ефикасността й. До голяма степен това се дължи на обществено неодобрение към здравните институции и научните среди. Погрешното възприемане на тежестта на инфекциите с COVID-19 и индивидуалният риск от заразяване със SARS-CoV-2 също са свързани с недоверието към ваксините. Като основна причина се посочва

дезинформацията в социалните мрежи и съмнителни медии,

където често данните се хиперболиизрат или се преписват на известни политически и религиозни лидери, някои от които се самоопределят като медицински лица, без да са такива. Например, над две трети от свързаните с ваксини видеоклипове в YouTube, които бяха анализирани за точност на съдържанието, се характеризират с ненадеждна информация за безопасност и ефикасност.

Важен фактор, който води до одобрение на имунизацията е препоръката, отправена от лекар към пациент. Подобно е положението със препоръка от работодател към служител, като тук изключение правят Германия и Южна Корея. Същевременно проучването показа, че хората са потенциално по-склонни да приемат доброволна ваксинация, отколкото наложена от работодателя.

Колебанието относно ваксината не корелира значително с текущата ситуация на случаите на COVID-19 в дадена държава и смъртността. Заболяване в рамките на семейството се съобщава най-често в Еквадор (48,3%), където е регистрирана и смътност от 19,2%. В Бразилия тези цифри са 38,3% и 18,3% и Перу (35,5% и 34,7%). Най-малка заболеваемост и смъртност сред анкетираните се отичат в Китай (1,5% и 2%), Сингапур (3,3% и 5,3%), Южна Корея (3,8% и 2,1%), Гана (5,8% и 1,5%) и Нигерия (6% и 2,3%).

Сериозен фактор обаче е достъпът до доставки и услуги, свързани с имунизацията. Данните показват, че има сравнително ниска степен на ваксиниране и относително висока степен на колебание в страните от Африка. Нисък процент на неодобрение се наблюдава в страни, където имунизираните са повече от 40%. Изключения са Полша, Франция и САЩ.

Интересни са данните, които обхващат

нагласите на здравните работници

Колебанието относно ваксината е най-ниско сред лекарите – едва 3,1%, следвани от медицинските сестри (6,5%), здравните работници в общността (7,8%) и други медицински работници (14,0%). Основните причини за колебанието на ваксината сред медицинските работници са подобни на тези, открити в общата популация - опасения относно ефикасността, безопасността и потенциалните странични ефекти.

Изследователите отчитат че в световен мащаб

тревожността и депресията се e увеличила по време на пандемията

докато положителните емоции като щастие и удовлетворение от живота са намалели.

Глобален преглед на проучвания за психично здраве, свързани с COVID-19, установи, че разпространението на тревожността варира между 26,5%–44,6% , а на депресията между 8,1%–25%. Разпространението на безсънието е 38%. Установено е, че нивата на стрес варират в широки граници (от 3,8% до 68,3%). В няколко страни като Бангладеш, Индия и Пакистан са докладвани случаи на самоубийство, свързани със страх от COVID-19. В различни времеви точки и географски региони хората, които са имали COVID-19, съобщават за повече симптоми на тревожност, депресия и посттравматично стресово разстройство, отколкото хората без диагноза COVID-19. По същия начин хора с предшестващи психиатрични заболявания съобщават за влошаване на техните психиатрични симптоми по време на пандемията.

Въпреки че някои държави в момента се оттеглят от по-агресивните мерки за контрол на коронавируса, болестта в никакъв случай не е овладяна, отчитат изследователите. Според тях, за да могат текущите кампании за ваксиниране срещу COVID-19 да успеят да подобрят покритието занапред, остава да бъдат преодолени значителни предизвикателства. Те включват увеличаване на имунизациите сред тези, които съобщават за по-ниско доверие във ваксините или такива, които имат затруднения при достъпа до здравни услуги. Това важи най-вече за страните с ниски и средни доходи.