Алергичните реакции все повече зачестяват. Често се забелязват още от ранна детска възраст. През последните няколко години особено актуална е и темата за различните алергени в храните и средата, която ни заобикаля.

Алергиите и тяхното влияние върху широката общественост не пропуснаха и пандемията от COVID-19. Погледите се насочиха към възможните реакции от ваксините срещу коронавирусната инфекция и до колко те са очаквани и предвидими.
В Световния ден за борба с алергиите – 8 юли, говори алерголът д-р Мария Иванова, част от екипа на Клиника „Спешна токсикология“ на Военномедицинска академия (ВМА).

Д-р Иванова, в Световния ден за борба с алергиите нека първо уточним какво всъщност представлява алергията и какво е алергенът? От кои алергии страдаме най-често и колко видове са познати до сега?

Алергичните реакции всъщност са клиничната проява на свръхчувствителност на даден организъм, това е своего рода имунологичен феномен. Особеност на имунната ни система, която реагира бурно на практически безвредни за повечето хора вещества, наречени алергени.

Алерген може да бъде всяко вещество от обкръжаващата ни среда, но практически организмът на алергичния човек най-често реагира на вещества, с които е в чест контакт. Белтъчните молекули са перфектният кандидат за алерген. За да протече алергична реакция, са необходими две неща – алерген и реактивен организъм.

Напоследък се смята, че алергиите се увеличават като брой и вид в световен мащаб. Има ли такава тенденция и у нас? И какви са причините за това?

Да, така е, броят на алергичните хора все повече нараства, но и броят на хората изобщо също расте. Вероятно интензивният начин на живот, постоянният контакт с нови вещества, стресът и замърсяването на околната среда са от основно значение. Липсата на контакт с природата и стерилният начин на живот също дават своя принос. На Запад все по-поплярни стават фермите, където се дава възможност на децата атопици да контактуват с животни и да са по-близо до естествения ни начин на живот. Изкуственото хранене и честата употреба на антибиотици в детска възраст са едни от основните рискови фактори.

Има ли статистика колко българи страдат от алергии у нас?

Точна статистика няма, но вероятно над 20% от българите са имали алергична проява през живота си или страдат от алергично заболяване. Съществен е процентът и на пациентите с алергичен ринит и астматиците. Все повече са и децата с хранителна алергия и атопичен дерматит. Главоломно расте и броят на хора с прояви на медикаментозна свръхчувствителност, особено на фона на безразборната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства и антибиотици. Доста опасни са и анафилаксиите след ужилване от инсекти.

Кога най-често се проява дадена алергия? Може ли да се твърди, че от прекомерна употреба на дадена храна или друго средство, например препарат, можем сами да предизвикаме алергична реакция?

Алергичната реакция се обективизира, когато алергичният пациент е в контакт с алергена, към който е сенсибилизиран. Алергичните прояви не са дозозависими и съвсем малка доза от алергена може да предизвика алергичен шок, ако реактивността на организма е повишена. А за информация на пациентите искам да споделя, че нито веганството, нито суровоядството може да „отърве“ пациента от алергията! Няма измислен начин за излекуване на алергиите, но има как да се получи своеобразно привикване към алергените. Тук е особената роля на алерголога и умението му да назначи адекватната имунотерапия.

Можем ли да говорим за сезонност при алергиите?

Човек е алергичен 12 месеца в годината. През различните сезони се сменят само алергените. Алергичният ринит е типичен пример за сезонно проявяваща се алергия т.нар. полиноза. Соларната уртикария пък е характерна за слънчевите месеци, а в сезона на вирусните инфекции особено актуални стават медикаментозните обриви. Инсект алергията също е характерна за лятото и есента, когато пчелите и осите излизат на дневен ред.

Лечими ли са алергиите? Може ли дадена непоносимост да се израсте с годините?

Както казах, алергичният пациент е човек със хиперреактивна имунна система, единственият начин да преодолеем тази особеност е на време проведената алерген-специфична имунотерапия. Това е лечение, където се използват специално приготвени алергенни разтвори, наподобяващи ваксините. Постепенно организмът на пациента изгражда антитела срещу алергена и така се преодолява алергичното заболяване. Естествено, разполагаме и с редица симптоматични медикаменти – кортикостероиди, антихистамини и др. Възможно е непоносимостта към даден алерген постепенно да отслабне с годините, такъв е случаят с алергичния ринит, но е твърде вероятно след години при същия пациент алергичната нагласа да се прояви като бронхиална астма и тогава проблемите стават много сериозни.

Инсектите: Намираме се в разгара на лятото, природата е в пълен подем, тревите и дърветата цъфтят, което прави насекомите особено активни. Този факт трябва да направи пациентите с доказана инсект алергия много внимателни. Едни от най-тежките и потенциално фатални реакции са анафилаксиите при ужилване. Чисто превантивно алергичните индивиди трябва да избягват както ярки дрехи и парфюми, така и храненето сред природата. При ужилване е редно по най-бързия начин да се потърси лекарска помощ, като първият половин час след ужилването е определящ.

Какви са рисковете и по-застрашени ли са пациентите с алергии в условията на пандемията от COVID-19?

При пациентите с атопия сме твърде ограничени в избора на медикаменти, при тях са чести реакциите на медикаментозна непоносимост, които в редица случаи могат да са фатални. Дори при употреба на плазма такива пациенти са с повишен риск от реакции като уртикария, ангиоедем или анафилаксия. При тези хора дезинфектантите често причиняват контактни дерматити, а понякога и бронхоспазми.

При задаващите се нови вълни от коронавирусни инфекции особено актуален остава въпросът с алергиите към ваксините. Вече се знае, че проблемът с алергичните реакции при имунизация е силно надценен, нито самата ваксина, нито помощните вещества са чест причинител на алергични реакции. Има, обаче, една категория на хиперсензитивни пациенти, предимно такива с чести алергии към медикаменти, при които се налага специален подход преди ваксинация. Дори при тях може да бъде поставена ваксина, но след предварителна противоалергична подготовка.