Реинфекциите със SARS-CoV-2 са известни от лятото на 2020 г. Колко често обаче може човек да се заразява с коронавируса и означават ли повторните инфекции по-голяма щета за органите и за целия организъм? По-леко или по-тежко протича новото боледуване? 

Въпреки краткият период от началото на пандемията досега, излизат все повече научни данни за тези и други важни въпроси, свързани с разпространението на ковид и протичането на самото заболяване. В момента навлизаме в нова вълна, където доминира подвариантът Омикрон BA.5. Преобладаващата част от случаите на вирусна инфекция при възрастните са такива, сочат данни на института "Роберт Кох" в Германия.

Колко чести са реинфекциите?

Според експерти е много малко вероятно да се заразите с коронавирус отново поне три месеца след възстановяване от болестта COVID-19. Това обаче важиq  само ако вирусът не се променя значително. Ако се появи нов вариант, фазите между две инфекции могат да бъдат по-кратки. Сегашният рекорд е 20 дни. Той е установен в ново проучване, проведено върху общо 1,8 милиона случая с ковид в Дания (ноември 2021 г. до февруари 2022 г.). Мортен Расмусен и неговият екип от Statens Serum Institut в Копенхаген идентифицират 47 души (повечето млади, средна възраст 15 години, неваксинирани), които развиват нова инфекция в рамките на 20 до 60 дни след първата - отначало с подварианта омикрон BA.1 и по-късно с BA.2. 

По данни от Великобритания средният интервал между заразяване и повторно заразяване в момента е малко под една година (343 дни), като най-дългият интервал, регистриран до момента, е малко под две години (650 дни). 

Само новите подварианти ли са причина за повторно заразяване?

Отговорът е не. Дали ще се заразим с вирус, зависи от две неща: вирулентността на вируса и състоянието на имунната система при конкретния човек. Ако имунната памет е слаба или намалява, той определено може да се зарази отново със същия вариант.

Може да има различни причини за слаба или отслабена имунна памет:

• Първият контакт с вируса, или ваксинациите са били отдавна.
• Първоначалният имунен отговор на инфекция или ваксинация е бил скромен поради увредени защитни сили на организма. Възрастните хора и хората с отслабен имунитет често реагират на имунизации или инфекции с по-слаб и по-лош отговор, образуват по-малко антитела.

Ако вирусът промени външната си форма, за имунните клетки и антителата е много по-трудно да блокират патогена, дори ако човекът има здрава имунна система. Вирусът е променен и вече не е такъв, какъвто го помни имунната система. Така вероятността от повторно заразяване се увеличава. Има и други нюанси: Например вариантът омикрон BA.1 предизвиква доста тесен и слаб имунен отговор, който не предпазва от инфекция нито с вариантите BA.2, нито с циркулиращия в момента BA.4/5. Рискът от повторно заразяване се увеличава с появата на нови варианти.

Винаги ли повторната инфекция протича по-леко? Какъв е рискът от по-тежко боледуване?

Втората инфекция по правило е по-лека от първата, поне в повечето случаи е така. Завършен курс на ваксинация или прекарна инфекция пази повечето хора от тежка форма на COVID-19. Ново заразяване е възможно обаче, особено ако са изминали няколко месеца.

Повторните инфекции се случват непрекъснато, но са предимно леки, казва д-р Рейчъл Прести, специалист по инфекциозни заболявания в Медицинския факултет на Вашингтонския университет. Имунитетът не е непробиваема защитна стена, посочва тя  пред списание Time. Пазачите, различни имунни клетки, които помнят предишен контакт с вируса, когато влязат в контакт отново, предотвратяват широкото разпространение на вируса в тялото. Заболяването обикновено е по-леко и по-кратко от първоначалната инфекция.

Проучване от Катар от декември 2021 г. – т.е. преди вълната омикрон – показва това ясно. При 158 от 6095 души, които са били първи заразени, COVID-19 е бил тежък и седем души са починали. За разлика от тях само 4 от 1300 души, които са се заразили втори път, са се разболели сериозно и никой не е починал. Knvul Sheikh пише в "New York Times", че повторните инфекции са били предимно по-леки, но това не означава, че на пациента са спестени неприятните симптоми като висока температура, болки в тялото и мозъчна мъгла.

Колко тежко ще се разболее човек, ако се зарази отново с коронавируса, зависи от самия пациент и силата на неговия имунитет. Трансплантираните например трябва да приемат имуносупресори. Онкопациентите или тези със сърдечни, белодробни заболявания, също имат по-висок риск да се разболеят сериозно, дори ако са ваксинирани или вече са преболедували.

Реинфекциите носят ли по-голям риск за long COVID и дългосрочна щета за организма?

Някои експерти смятат, че всяка инфекция с коронавирус носи еднакво висок риск от заразяване с дългосрочен COVID. Оприличават вероятността на руска рулетка - при едни тя би ударила по-тежко на първото заразяване, при други - след третото. Има и късметлии, които ще се измъкнат без сериозно боледуване от всяка поредна инфекция с ковид. Други учени са на мнение, че рискът от продължителен COVID е най-голям за неваксинираните хора по време на първата инфекция. Имунната система в този момент не е добре подготвена, а това позволява бързо размножаване на вируса.

Като основен рисков фактор за long COVID се сочи голямото количество вируси, което натоварва организма в ранните етапи на инфекцията. Това е по-ниско при хора, които са имали инфекция и/или са били ваксинирани, тъй като вече има налични защитни клетки и антитела, за да се предотврати бързото разпространение на вируса.

Все още науката няма достатъчно данни и обяснение, защо симптомите на остра корона инфекция преминават в хронични симптоми или дългосрочен COVID приблизително при всеки пети пациент. Към момента няма данни, които да отговорят на този въпрос, казва Джулиет Пулиъм от Южноафриканския център за епидемиологично моделиране. Усещането на обществото е такова, сякаш пандемията продължава от стотици години, а всъщност е изминало съвсем малко време от гледна точка на науката. 

Автор Илияна Ангелова