Д-р Александър Калайджиев е семеен лекар в Пловдив с над 20 години опит и дългогодишни интереси към здравословното хранене и природосъобразния начин на живот. Изготвя индивидуални програми за редуциране на теглото, спорт и промяна в начина на живот.

Специалност Обща медицина придобива през 2011 г. Изкарал е множество следдипломни курсове и обучения по диететика и хранене при различни заболявания. Участва в множество конгреси и конференции по медицина и диететика.

От 2019 г. специализира ендокринология в УМБАЛ "Пълмед"-Пловдив.

Д-р Калайджиев, метаболитният синдром не е заболяване. Защо тогава трябва да се диагностицира и проследява навреме?

Метаболитният синдром (МС) не е самостоятелно заболяване и не фигурира като такова в МКБ и въпреки честотата на това състояние, не е достатъчно познат сред хората. Това е комплекс от рискови фактори, които в съчетание повишават значително опасността от множество заболявания и най-вече сърдечносъдови заболявания и захарен диабет.

Наименованието метаболитен синдром се наложи с годините, като освен името се промениха и критериите при диагностиката му. Преди това основният показател беше талията, която според европейските стандарти при мъжете трябва да е до 94 см, а при жените – до 80. В САЩ – при мъжете е до 102 см, а при жените –до 88 см.

Моите наблюдения сочат, че у нас все повече пациенти са по-близо до американските стандарти, отколкото до европейските, което, разбира се, означава, че са с повишен риск за здравето.

В годините обаче се появиха и хора с нормална талия, които имат МС. Затова бяха направени промени в критериите за диагноза. Така МС може да има при наличие на 3 от следните 5 състояния:

• кръвна захар на гладно над 5,6 mmol/l или вече наличен захарен диабет тип 2;
•  кръвно налягане над 130/85 или вече диагностицирана хипертония;
•  високи нива на триглицериди над 1,7 mmol/l;
•  ниски нива на HDL (т.н.добър) холестерол – при мъжете да е под 1,03 mmol/l и при жените – под 1,3 mmol/l;
•  андрогенен тип затлъстяване (т.е коремно затлъстяване) с талия ≥94 см за мъже и ≥80 см за жени.

Според мен все пак най-голямо значение за пациента има коремното затлъстяване, защото то всъщност е в основата на този синдром. Висцералната мастна тъкан, натрупана в коремната област, е метаболитно активна, т.е. тя секретира вещества и съставки, които променят метаболитните процеси в организма и най-вече обмяната на кръвната захар (инсулина) и чернодробните процеси, тъй като черният дроб е основен метаболитен орган.

Приема се, че почти всеки пациент с ИТМ – индекс на телесната маса, над 35 има метаболитен синдром.

Какви изследвания са необходими, за да се постави диагнозата?

При моите пациенти, освен описаните по-горе в критериите за диагноза изследвания, винаги назначавам и изследвания на чернодробните функции. Чернодробната стеатоза съпровожда МС и е подмолно състояние на организма, защото води до стеатозен хепатит и цироза, особено ако пациентът има и повишен прием на алкохол.

Второто изследване е на пикочната киселина, защото повишението ѝ често съпровожда МС, а тя самата допълнително уврежда организма – увеличава сърдечносъдовия риск, води до подагра и бъбречни заболявания.

Кои са най-честите усложнения от МС, които трябва да бъдат активно търсени и лекувани?

Инсулиновата резистентност, която е причина за хиперинсулинимия и захарен диабет тип 2 (ЗД2), уврежда и сърдечносъдовата система. Тези две усложнения са основната причина за увеличаване на смъртността с близо 30-40 процента при хората, които имат МС.

Значително се увеличава и смъртността от онкологични заболявания основно на храносмилателната система - панкреас и дебелото черво, а при жените и рака на гърдата.

Други заболявания, за които МС и затлъстяването са чести причини, са ГЕРБ (Гастро-езофагеална рефлуксна болест), венозна недостатъчност, сънна апнея и ставни увреди.

МС всъщност показва как затлъстяването обърква целия метаболизъм на човека. Затова и лечението на МС реално е борба със затлъстяването.

Вие давате специални консултации за хора с наднормено тегло във Вашата практика. Как стигнахте до тази идея?

Затлъстяването и свързаните с него проблеми се оказаха моята страст в медицината. Посещавайки вече над 20 години различни научни форуми по този въпрос, виждам, че липсва адекватна и добра терапия. Това е хронично заболяване, което изисква непрекъснат лекарски контрол, а единственото, което твърдо има значение при тези пациенти, е промяната в начина на живот.

Затова си поставих за цел да обуча повече хора в тази насока. Въпреки курсовете по диететика, които съм изкарал, избягвам да говоря на хората за диети. Всички модели за отслабване, диети, спорт водят до йо-йо ефект, разочарование и отказ, пациентът се демотивира и депресира. Опитвам се да приуча пациентите си към ново битие, в което килограмите с времето да намаляват.

Според последните проучвания наднорменото тегло не е просто и единствено последствие от удоволствието от храната и хапването. Това означава да упрекваме хората, че са чревоугодници и затова имат затлъстяване. Просто организмът ни е устроен така, че си пази натрупаните килограми.

От това се налага изводът, че борбата с килограмите е доживотна всекидневна битка. Не трябва да сме срещу това, което тялото ни иска, а да се опитаме да го променим и да му създадем нови различни навици, с които ще поддържаме здравословно тегло и да намалим последствията от МС.

Целите, разбира се, не са свързани само с показанията на кантара, но и с други дейности от ежедневието – промяна във физическият капацитет, концентрацията, работоспособността, тонуса, енергията.

В този процес индивидуалният подход е от огромно значение, но е задължително пациентът да промени зоната си на комфорт, навиците си, ежедневието си и физическата си активност. Всеки ден по малко трябва да се надгражда, да се прави по една стъпка напред в посока редукция на теглото. Само тогава има положителен резултат и най-вече дълготрен. Реално работата с пациента изисква много дълго време – понякога с години. 

Имат ли значение навиците за хранене от детството?

Има два важни факта, които бих искал да споделя с вашите читатели:

Единият е, че децата, родени с ниско тегло – под 2500 грама, което показва недостатъчно добро развитие на плода още в утробата, са настроени генетично да компенсират липсващото тегло, да трупат и да задържат килограми при растежа си.

Вторият е, че развитието на мастната тъкан като брой и вид клетки – бели или кафяви, става до към 7-годишна възраст. След това мастните клетки стават по-големи или по-малки, но почти не се трансформират. Ако до 7-годишна възраст детето не се храни здравословно, няма физическа активност, подложено е на стрес, белите мастни клетки са значително по-голям брой, а те са по-метаболитно активните. Така проблемите с теглото остават за цял живот.

Относно хранителните навици на децата е известно, че те копират поведението на родителите си. Затова е необходимо профилактиката на МС и затлъстяването да се провежда с тези деца, чиито родители страдат от него. С тях трябва да се правят срещи и обучения в насока здравословен начин на хранене и живот, още докато са в детската градина.

Ние лекарите виждаме резултатите от начина на живот късно, а вече и при деца се лекуват усложнения от затлъстяването като хипертония, заболявания на опорно-двигателният апарат и др.

Как се отнасяте към приема на медикаменти за отслабване?

Има подходящи медикаменти, но всички имат и странични ефекти, скъпи са и не могат да се прилагат постоянно. Може да се направят и различни хирургични интервенции, които дават резултат. Но и той е временен и без промяна в начина на живот след 2-3 години килограмите се връщат.

Организмът има памет и му харесва да има запас от енергия - мазнини, които евентуално да ползва при трудни ситуации и недостиг на храна – бедствия, войни, епидемии. Така сме устроени независимо дали ни харесва, или не.

Вашите съвети?

Промените трябва да бъдат за цял живот, но не бива да се въвеждат рязко. И най-важното е да има постоянство.

Ето основните ми начални препоръки:

1.  Контрол на порциите, за да не се стига до разширяване на стомаха. Затова трябва се яде често (3-5 хранения дневно) и по малко.
2.  Достатъчен сън – поне 8 ч. на денонощие. Стресът и безсънието увеличават кортизола, а той води до покачване на тегло.
3.  Физическа активност при всяка възможност – ходене пеш, танци, разходка на кучето и т.н.
4.  Консумация на фибри – пълнозърнести храни, плодове и основно листни зеленчуци.

Останалото вече иска индивидуална преценка.

Спазването им със сигурност ще доведе до редукция на теглото и ще отдалечи метаболитния синдром с години, а защо не и завинаги.