Д-р Борислав Георгиев от Националната кардиологична болница в интервю за Хелт медия.

Д-р Георгиев, има ли алкохолът отношение към възникването и протичането на сърдечно-съдовите заболявания?
Алкохолът безспорно има отношение към възникването и развитието на редица заболявания. Ако трябва да се фокусирам върху кардиологията, понякога наблюдаваме алкохолна кардиомиопатия. Това е тежко увреждане на сърдечния мускул от системна консумация на големи количества алкохол. Но същевременно трябва да спомена, че в определени ниски дози алкохолът е и протектор срещу сърдечно-съдови заболявания.

Тук е ключовият въпрос - какво разбираме под „ниски количества”?
Количеството определено има значение, защото консумацията на повече от допустимото значително увеличава честотата на чернодробната цироза и на някои видове рак. Затова международните препоръки говорят за допустима консумация на 1 алкохолна единица на ден при жените и 1 до 2 алкохолни единици на ден при мъжете. Това са количествата, които могат да имат отношение към намаляване на честотата на
атеросклеротичните заболявания - миокарден инфаркт и едната от формите на инсулт, който се причинява от атеросклероза.

Какво означава терминът „алкохолна единица”?
Това е количество, равно на 50 до 70 милилитра концентрат, на 150 милилитра вино или 330 милилитра бира. Искам да подчертая, че става въпрос за прием на една от посочените напитки дневно в съответната доза, а не за съчетаването им!

Има проучвания, които са установили, че при хората, които употребяват умерените дози алкохол, намалява смъртността от исхемична болест на сърцето и от острата й форма - миокарден инфаркт. Ако обаче алкохолът се приема в по-високи дози, смъртността се повишава заради чернодробни заболявания и злокачествени процеси.

Има ли значение какъв точно алкохол се приема?
Най-значимо рискът се намалява при консумация на вино в посочените по-горе количества, по-малка полза се отчита при дневен прием на 330 милилитра бира, а при консумацията на концентрати се явява опасността от различни здравословни проблеми.

Бяло или червено?
Виното по принцип съдържа два основни компонента. Единият е етанолът (алкохолът), а другият са полифенолите. Всъщност най-съществената протекция на сърцето и съдовете е именно от полифенолите. Те имат ефект срещу окислението на липидите, на лошия холестерол. Когато това окисление се потисне, намалява прогресията на атеросклерозата. Установено е, че няма съществена разлика дали се пие
обикновено или десертно (сладко вино). Но при съпоставка на белите и червените вина става ясно, че в белите има много по-малко количество полифеноли. Червеното вино съдържа 7-8 пъти повече от тези полезни вещества. Но става въпрос за нормалното, а не за безалкохолното червено вино.
Намаляването на сърдечно-съдовите проблеми при хора, които консумират умерено алкохол и по-специално вино, означава ли, че един непиещ трябва да започне на пие?
Не! Това не е етично от медицинска гледна точка. Алкохолът не е лекарство. Основното е човек да спазва общите принципи за предпазване от сърдечно-съдовите заболявания - поддържане на нормално тегло, рационално хранене, редовно изследване и корекция на липидния профил, артериалното налягане и кръвната захар.

Какъв е практическият ви съвет към хората?
Ако не пиете алкохол, не започвайте. Ако пиете концентрати, преминете към нискоалкохолни питиета, за препоръчване червено вино. Ако пиете много вино, намалете го до 1-2 чаши дневно. Бирата също не е лош избор в умерени количества. Тук трябва да подчертая, че българските вина са достатъчно качествени и с високо съдържание на полезните полифеноли.