На 15 юли Върховният административен спря изпълнението на разпоредби от Договорът за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности. Това съобщи ЦЗПЗ. Става въпрос за определянето на размера на основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, както и  утвърдени месечни стойности на здравноосигурителните плащания за лечебните заведения - изпълнители на болнична медицинска помощ.

Делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. от АПК, по

жалба на Национално сдружение на частните болници

срещу няколко разпоредби от Договор № РД-НС-01 -4-13 от 29 април 2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г.. Към делото като жалбоподатели са се присъединили Сдружение на общинските болници в България, както и други лечебни заведения за болнична помощ.

Исканията на лицата са идентични и са мотивирани със следните съображения:

• действието на обжалваните разпоредби може да причини значителни и трудно поправими вреди на изпълнителите на медицинска помощ и в още по голяма степен – на задължително здравно осигурените лица;
• материални вреди;
• непоправими и необратими неимуществени вреди.

Има реален и непосредствен риск болниците да бъдат оставени без достатъчен финансов ресурс. Това от своя страна ще застраши интересите на пациентите поради невъзможност от страна на лечебните заведения за покриване на останалите разходи, свързани с консумативи, лекарства и т.н. Освен това, част от разпоредбите, влизат в противоречие със задължителната съдебна практика. Последиците от преднамереното незачитане на задължителната съдебна практика са тежки и труднопоправими, засягат самите устои на държавата и затова действието им трябва незабавно да бъде спряно.

Изтъква се още, че лечебните заведения се финансират от НЗОК, но това не променя правното им положение на търговци. Специалният механизъм на финансиране не е причина и не обуславя основание, държавата да се намесва и да определя по императивен начин

правилата на определяне на работната заплата

Работната заплата на лекари и другите медицински специалисти в лечебните заведения е функция на количеството, интензитета, сложността и качеството на положения труд, на квалификацията на конкретния медицински специалист и на други фактори. Предвид това, нормативното вмешателство в правилата на договорната свобода, както и администрирането на взаимоотношенията между работодател и работник, рефлектира и влиза в пряко противоречие с правата и законните интереси на лечебните заведения - работодатели и доставчици на медицински услуги. В този смисъл, ако се допусне предварителното изпълнение на изменението и то със задна дата, това ще доведе до влошаване на финансовото състояние на лечебните заведения.

Освен това,

фиксираните лимити за болниците не им позволяват да компенсират по-високите разходи за възнаграждения

с увеличаване на дейността си, но им създава задължение да поддържат количеството и качеството на медицинската услуга. Има и лечебни заведения, които според основните специалности и направления, по които работят, няма да ползват увеличение на цените на пътеките, а ще имат задължение да увеличат трудовите възнаграждения. В този случай има реален и непосредствен риск болниците да бъдат оставени без достатъчен финансов ресурс. Доколкото действието на обжалваните разпоредби засяга неограничен кръг от болници, това ще постави в риск цялата система на здравеопазването, при това ефектът ще бъде усетен още в рамките на следващите месеци.

След като е разгледал по същество исканията за спиране на действието на оспорените разпоредби на нормативния административен акт, Върховният административен съд, Трето отделение, ги намира за основателни и изтъква съображения, част от които са:
Законодателната преценка за налагащо се незабавно действие на оспорения подзаконов нормативен акт е продиктувана от презумпция за особена важност и значимост на обществените отношения, предмет на акта и необходимостта от своевременната им регламентация.

С процесното изменение на НРД, в оспорените му части се предвижда, считано от 01.01.2022г. да се утвърдят месечни стойности на здравноосигурителните плащания за лечебните заведения - изпълнители на болнична медицинска помощ и да се определи размерът на основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти като фиксирана част от сумата, отпускана по всяка клинична пътека. Това обаче не може да стане директно, а чрез преизчисление и допълнително договаряне на конкретните размери в съответствие с Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. Последният не е публикуван в регистъра на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Освен това, се въвежда санкция за несъобразяването с новоустановените правила за разпределение по пера на средствата, отпускани по клинични пътеки /КП/ от НЗОК, която представлява намаление на заплащаните от Касата суми, въпреки изискването медицинската помощ да се запази в пълния й обем и качество.

Същевременно,

НЗОК отказва да заплаща дейности

чиято стойност надвишава месечните стойности, договорени с лечебните заведения и определени по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2022 г. /обема на тези дейности не може да бъде прогнозиран от лечебните заведения, поради свободата на здравноосигурените лица сами да избират в кое здравно заведение да получат болнична помощ/.

В конкретния случай оспорените в жалбите разпоредби, от една страна преразпределят средствата в бюджета на болницата, а от друга страна ограничават възможността да се получи заплащане в пълен размер на извършената дейност при оказване на болнична медицинска помощ, ако не са правилно преразпределени или надвишават договорените лимити /нещо, върху което болничните заведения нямат контрол, тъй като в противен случай би означавало при достигане на лимита да отказват лечение на болни, явяващи се „надлимитни“ бройки/. Поради задължението на лечебните заведения като изпълнители по договори да оказват медицинска помощ на здравноосигурени лица /гарантирана им от разпоредбите на чл. 81 и 85 от Закона за здравето/, и поради определянето на предварителни стойности за осъществяване на дейността на болниците това би могло да доведе до ограничаване на тяхната дейност. Определянето на стойностите в рамките на бюджета на НЗОК за болнична помощ ще доведе до незаплащане на извършени вече от лечебните заведения дейности и това би довело до настъпване на значителни имуществени вреди за тях.