СЗО алармира, че европейските държави трябва да започнат да се подготвят сега за нова вълна на пандемията от COVID-19 през есента и зимата.

„Никой не знае как ще продължи еволюцията на SARS-CoV-2. Възможно е да се появи вариант, който както да бяга от имунния отговор, така и да предизвиква клинична картина, която да е по-тежка от Омикрон. Ние трябва да бъдем готови основно с поставянето и актуализирането на ваксините, създаването на добра организация. За мен най-важното е хората да бъдат добре информирани. Трябва да свикнем да живеем с този вирус, тъй като той няма да си тръгне скоро, или въобще няма да си тръгне“, каза вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя припомни, че на няколко месеца се появяват нови варианти.

„Напълно възможно е след BA.1, BA.2, BA.4, BA.5 да се появи вариант, който е доста по-различен от Омикрон. Но не означава, че трябва да бъде по-страшен от него. Омикрон усилва имунитета срещу другите варианти на SARS-CoV-2, но не и срещу самия себе си. Да седим и да мислим колко страшна ще бъде зимата - няма никакъв смисъл. Напълно възможно е тогава да се срещнем и с грип, и със SARS-CoV-2. Хората трябва да са готови да се ваксинират срещу грип, да си поставят бустерна доза“, допълни проф. Александрова.

И бе категорична, че няма как да се предвиди как ще продължи еволюцията на вируса.

Имунизацията срещу коронавируса

„Втора бустерна доза би била много полезна и за хора от по-ниските възрастови групи. Младите също биха могли да си поставят. За актуализираните ваксини много се говори, очакваме ги. Големите компании, които са производители, казват, че ще бъдат налични есента. В момента обаче нямаме категорично доказателство, че те ще дадат по-добра защита в сравнение с тези, които разполагаме“, подчерта вирусологът от БАН.
По думите ѝ сегашните ваксини разчитат на имунитет срещу една единствена структура във вируса.

„Виждаме, че това е вирус, който се изменя изключително активно, ще са нужни ваксини, които са насочени към по-консервативни участъци във вируса, така че да дават по-широк спектър на защита. Вече има немалко публикации, които показват, че подобни на SARS-CoV-2, се откриват в представители на животинския свят в различни точки на планетата. Това означава, че има вируси, които буквално чукат на вратата“, добави проф. Александрова.

Тя сподели, че има и ваксини, които са под формата на хапчета.

Загубата на слух след прекаран COVID-19

„Първият случай с внезапна загуба на слух след прекаран Ковид-19 беше описан още през октомври 2020 г. - 45-годишен пациент във Великобритания. Той е загубил слуха на едното си ухо, след това с лечение го е възстановил до голяма степен. Между 7 и 15% от хората, които са били с COVID-19, имат такива оплаквания, като внезапната загуба на слух може да настъпи от няколко дни до няколко месеца след диагнозата. Но това е едно от спешните състояния в медицината, тъй като се налага диагностициране веднага”, поясни тя.

Според нея загубата на слух може да има връзка и с деменцията.

Попитана каква част от хората боледуват от COVID-19 повторно, проф. Александрова отговори: Има хора, които не биха отразили тази инфекция. Хора, които са прекарали Омикрон преди няколко месеца, не са защитени. Няма една единствена мярка, която да осигурява 100-процентова защита - нито ваксините, нито маските”.

Маймунската шарка

„Епидемия вече има, защото са над 16 000 случая. А над 80% са в Европа - повече от 70 държави. Смъртните случаи са в Африка. До вчера това беше вирус, който беше ендемичен в определени райони в Африка, и дори там много рядко стигаше до човека. За разлика от едрата шарка, която засяга само човека, маймунската шарка засяга много животински видове. Няма данни дали ваксините дават резултати“, каза още проф. Александрова.

Тя припомни, че маймунската шарка се разпространява чрез много близък контакт.

Източник: Bulgaria ON AIR